За първи път от повече от 100 години насам археолози направиха ново откритие сред руините на древния южноамерикански град Мачу Пикчу. Изследователят Фернандо Атесте е попаднал на две невиждани досега скални рисунки в иначе най-популярната туристическа атракция на далечния континент.
Едно от откритите скални изображения дори се предполага, че може да е дело на почти непознатия на науката народ, населявал високите планински върхове на Андите преди инките.
Мачу Пикчу е преоткрит за света през 1911 година от американския археолог Хирам Бингъм. Непознатото селище, което е скрито високо в планините, предизвиква истинска сензация и пленява въображението на хиляди изследователи и туристи от тогава и до днес. Градът е подробно изследван и доскоро се смяташе, че всичките тайни на Мачу Пикчу вече са известни.
Сега обаче с откритията на Атесте това мнение е на път да се промени. Двете изображения са на човек. Едното е с няколко столетия по-старо от другото. Те са с ритуален характер. Тези рисунки са от ерата на инките. Едната може и да е от по-рано, но това ще стане ясно след провеждане на съответните анализи с инфрачервена светлина и модерни технологии, обяснява Атесте.
Има теория, че стената, върху която се намират новите рисунки, е възможно да е част от древен храм, посветен на върховния бог на Слънцето, който инките почитали. Някои от археолозите, запознали се с изображенията, дори смятат, че този храм се е издигал на мястото столетия, преди да бъде построен самият град.
Изследванията сочат, че Мачу Пикчу е построен по повелята на един от последните велики императори на инките – Пачакути, в средата на 14 век. Градът е основен източник на информация за древното племе инки и техните предшественици. Знае се, че империята на южноамериканското племе се разпростирала преди идването на испанците от Еквадор до южните части на Чили.
Въпреки привидната си примитивност, инките разполагали с технологии и способности, които са смятани дори и днес за невъзможни. Огнестрелните оръжия на европейците обаче слагат бърз край на великата цивилизация.
Това, което оцелява след колонизацията, бива бързо изгубено през 16 век с идването на Инквизицията и дребната шарка, които заличават близо 90 % от популацията на инките в Южна Америка.
Коментари