Древните книги са неизчерпаем извор на медицински открития. Знания на предците ни са били наистина учудващи.
През тази година Нобеловата награда за медицина бе присъдена на Уилям Кембъл и Сатоши Омура за разработката на лекарствен препарат срещу инфекциите, предизвикани от кръгли паразитни червеи, както и на Йоуйоу Ту за създаването на лекарство срещу маларията. През 70-те години китайският фармаколог Ту открива препарата артемизинин, който лекува заболяването. Това по никакъв начин не би учудило лекарите на Древен Китай.
Растението, от което артемизининът се извлича, е сладък пелин. Той се използва за лечение на треска от III или IV век, включително и такава, предизвикана от малария. Именно четейки древните текстове по традиционна китайска медицина, Йоуйоу Ту изобретява лекарство срещу малария. Били нужни много тестове и анализи, но в крайна сметка упоритостта на фармаколожката дава своите резултати. Тя открива артемизинина, който днес вече е основен противомалариен препарат.
Артемизинин изобщо не е първото лекарство, получено от растение срещу маларията. Друго такова е хининът. Сред останалите открити лекарства от растения е обезболяващото вещество морфин, получено от опиумния мак и отровата стрихнин – от дървото Strychnos nux-vomica L. Всички тези растения са се прилагали през древността, а данни за това откриваме в древните книги. Те са се използвали за лечение хилядолетия преди химиците да изолират най-активните компоненти.
Въпреки че е напълно възможно нови лекарства да бъдат открити благодарение на старинните фармакологични текстове на китайски, арабски, гръцки или друг древен език, на практика това е доста трудно. В древните книги обикновено се представя списък с рецепти, без да е пояснено какво се лекува с тях.
На други, където е посочено пък, определението за болестта имало различно значение. Така например римляните и древните гърци смятали треската за болест, докато днес тя е определена като симптом. Освен това в тях често липсват пояснения относно количествата на добавяните компоненти.
Друга пречка са наименованията на растенията. Днес за класификация се използва системата на Линей, където родът и видът на растението са точно установени. Преди нея обаче класификацията на растенията била хаотична и всеки кръщавал сам използваните растения.
Медиците са склонни да смятат, че в древната медицина има ефективни лекарства. Въпреки това обаче повечето от тях са безполезни и дори вредни. Такъв е случаят с чемериката, която древните са приемали, а днес е доказано, че е токсична.
В древните медицински книги има голям потенциал. За да бъдат открити обаче на нови лекарства, е необходимо комбинирана работа на фармаколози, историци и най-вече етнофармаколози, изучаващи народната медицина на различните култури.
