Принадлежността на даден индивид към дадена местност може да се определи по съотношението в емайла на зъбите на изотопи на стронция -87Sr и 86Sr.
Те преминават от почвата в растенията, а от растенията – в организма на хората и на животните. По този начин може да бъде определено къде е живял даден вид.
Международна група археолози изследвала географското разположение на останки от ранни хоминиди и открила, че жените от вида Australopithecus africanus и Paranthropus robustus можели да пътешестват много по-далече, отколкото мъжете си.
Тези открития били направени въз основа на анализа на зъбите на останките от древните хора. Над половината от останките на жените са били открити далече от мястото на обитаване, а останките от мъжете, които се намирали на голямо разстояние от местообитаването, били едва десет процента.
Получава се, че именно пазителките на семейното огнище са били тези, които са предприемали дълги пътешествия далече от дома, вероятно с определена цел.
Подобно поведение – мъжкарите да остават на родното място, а женските да преминават километри, за да пренесат гените си в други места, съществува при шимпанзетата.
Възможно е именно това да е била целта на пътешествията на древните жени – да не се получава смесване на гените от едно семейство, за да се избегнат малформации при новородените.
Австралопитеците биха могли да бъдат предци на съвременните хора, докато останалите видове хоминиди са измрели. Възрастта на откритите останки била 2.7 милиона години.
Смята се, че мъжките хоминиди са оставали на местата на обитаване, за да пазят останалите женски и децата, докато по-младите женски били изпращани на други места, за да направят свои семейства.
Коментари