В древността хората са живеели много повече, отколкото днес. Това пишат древните хроники на много народи, като дълголетието е описано и в Библията.
Този факт е доказателство, че у хората е заложена възможността да живеят много повече от за момента възраст – седемдесет години. Запазилите се до нас откъси от „Историята на Вавилония”, които разказват за древната история на Месопотамия, дават представа за продължителността на живота на някои от царете била над хиляда години.
Това е доста повече от продължителността на библейските персонажи. В индийските предания е описан живота на древните, който също надхвърля хиляда години.
Според преданията на много народи преди потопа хората са живеели в пъти повече, отколкото след това. Херодот разказва в своята „История”, че преди единадесет хиляди години в Египет е имало смъртни царе, които са живеели колкото боговете, които управлявали заедно с тях.
Според описанията на Херодот в древността Слънцето изгрявало два пъти на запад и два пъти залязвало на изток. Според съвременните проучвания така може да се получи само при изместване на земната ос, което вероятно е довело до глобална катастрофа.
Това би обяснило факта, че преди хората са живеели стотици години, а след това внезапно животът им се е съкратил направо с векове.
Библейските персонажи, за които се разказва в Стария завет, са живеели от шестстотин до над хиляда години. Според Сенека продължителността на живота зависи от умението да не я съкращаваш.
Според биолозите продължителността на живота надвишава поне десет пъти периода на достигане на зрялост. Конете стават възрастни на три години и живеят около тридесет години. Кучето съзрява към втората си година и живее около петнадесет-двадесет години.
Човекът достига зрялост към двадесетата си година, следователно може да живее поне двеста години. Това обяснява и факта, че много хора доживяват до стогодишна възраст, като при това запазват сравнително ясна мисълта си.
