Живял някога един скъперник. Той смятал, че парите са, за да се пестят, а богатствата, за да се пазят. Дори да имал огромно имущество, той не искал да похарчи нито стотинка за себе си и близките си, защото бил много стиснат.
Скъперникът имал ценно съкровище под формата на златни яйца. Тъй като те били много скъпи, той се страхувал, че ще ги пропилее или някой ще му ги открадне. Ето защо ги заровил в дупка в гората.
Но тъй като обичал съкровището си, всяка неделя той ходел в гората, вадел златото и му се любувал.
Веднъж обаче го сполетяла беда. При поредния опит да извади златните яйца от земята, той видял, че те са откраднати. Осъзнал загубата на съкровището си, той заплакал горчиво и започнал да си скубе косите.
В този момент наблизо минал дървар, който често работел наоколо и знаел за съкровището на скъперника. Щом разбрал какво се е случило, дърварят казал на ограбения мъж:
- Защо просто не сложиш няколко обикновени яйца в дупката, продължавайки да им се радваш както на златото. И без друго не правеше нищо с него. Няма да има голяма разлика!
Притчата за откраднатото съкровище ни учи, че трябва да се наслаждаваме на парите си, а не само да ги пестим. Да трупаме богатство, без да се възползваме изобщо от него и да живеем в лишения, е като да нямаме никакво богатство.
