"Няма нищо случайно и всичко е предопределено". Може би сте попадали на този цитат в дебелите книги с мъдрости. Много често животът е низ от загадъчни и мистични съвпадения, от които побиват тръпки. Всички събития, случващи се на тази планета са планирани предварително от някакъв непознат Висш разум.
Ако не вярвате, вижте фактите:
През 1938 година американският писател Едгар Алън По написал "Повест за приключенията на Артур Гордън Пим". В нея майсторът на перото описал съдбата на четирима моряци, оцелели при корабокрушение в открито море. Доведени до гладно отчаяние, трима от тях убиват и изяжат четвъртия. В книгата неговото име е Ричард Паркър.
46 години, след като фантазията на Алън По му продиктувала морската драма, корабът Magnonett претърпял корабокрушение. Оцелели само четирима и също като тези от повестта на писателя, се спасили с лодка. След няколко дни, изкарани в морската шир, обезумели от глад трима моряци стават човекоядци. Името на четвъртия? ! Ричард Паркър.
Ето ви друг пример за игричките на съдбата. На всички е позната трагедията, сполетяла кораба "Титаник" през 1912 г. Малко известен факт е, че през 1898 г. английско издателство публикува роман "Безсилие" на никому неизвестния писател Морган Робъртсън, който не предизвиква никакъв интерес сред съвременниците му и бързо е забравен върху библиотекарските рафтове.
Действието в романа се развива на кораба "Титан", който имал следните характеристики: дължина 243 метра, водоизместване 70 000 тона, мощност на двигателя 50 000 конски сили, скорост 25 възела, 4 турбини и 3 винта. В студена априлска нощ корабът се блъска в айсберг и потъва.
14 години след романа на Робъртсън, на първия си рейс излиза "Титанък" с почти същите размери: 269 метра, водоизместимост 66 000 тона, 55 000 конски сили, движещи се със скорост 25 възела в час, 4 турбини и 3 винта. Отново е априлска нощ, отново на пътя му се изпречва айсберг.
Съвпадението е потресаващо. Писателят на практика предвижда и описва всички обстоятелства около крушението. И "Титан", и "Титаник" са били считани за непотъваеми. И в книгата, и в по време на самата реална трагедия, не са достагнали спасителните лодки. От гледна точка на баналната логика, тези съвпадения е невъзможно да бъдат обяснени.
Коментари
Когато Поршето било вдигнато от мястото на катастрофата и закарано в един гараж за ремонт, двигателят му паднал върху един от механиците и счупил и двата му крака. Двигателят бил купен от един доктор, който го поставил в състезателната си кола и скоро след това загинал в катастрофа по време на едно рали. Един друг автомобилен състезател загива в същия инцидент – в колата му бил монтиран задвижващ вал от Поршето на Дийн. Когато по-късно Поршето на Джеймс Дийн било поправено, гаражът в който било ремонтирано изгорял до основи. Колата била изложена на панаир в Сакраменто, където паднала от подиума си и счупила бедрото на един тинейджър. В Орегон ремаркето, в което била натоварена колата, се откачило и се разбило във витрината на един магазин.
Накрая, през 1959 г., колата мистериозно се разпаднала на 11 части.