Живял някога един овчар. Той бил толкова беден, че му се налагало, когато не пасе добитък, да обработва чуждите ниви. Парите обаче все не достигали да изхрани многолюдната си челяд и той често се окайвал за своето положение.
Един ден, както си стоял пред сиромашката ли колиба, покрай него минала скъпа карета. Тогава човекът се разгневил и завистливо си казал наум:
- Ето! Някои хора се радват на Божието благоразположение и се возят в скъпи карети, а аз едва изкарвам пари, колкото да не умра от глад. С какво толкова аз съм заслужил това нещастие, а онзи в каретата живее в разкош и лукс! Ако можех само за един-единствен ден да съм на негово място, щях да се чувствам като истински късметлия!
Секунди, след като беднякът така силно завидял на човека в каретата, вратата на колата се отворила. От нея обаче не излязъл наперен богаташ, а слепец, който едва пристъпвал напред с помощта на жена си.
- Господи, какъв глупец съм! - възкликнал овчарят, разкайвайки се са завистливите си мисли.
Той чак сега осъзнал колко много притежава и че всъщност Бог не го е забравил, давайки му най-важното нещо на този свят - здравето. От този ден той спрял да недоволства и да се натъжава, когато види по-заможен човек.
Коментари