Живял някога един беден селянин. Той има хубав бял кон, който мнозина опитвали да купят с много пари. Селянинът обаче все отказвал. Веднъж жребецът избягал. Тогава съседите на мъжа му рекли:
- Виждаш ли какво нещастие те сполетя! Ако го беше продал, щеше вече да си богат, а сега нямаш нито имане, нито кон!
Като чул това, селянинът ни най-малко не съжалил за постъпката си. Той великодушно се усмихнал и отвърнал:
- Не прибързвайте със заключенията! Конят наистина го няма, но все още не знаем дали това е за добро или за лошо.
Не минало много време и белият прелестен кон се върнал при стопанина си. Само че с него пристигнали и други пет жребеца. Като видели какво се случва, съседите на бедния селянин казали със завист:
- Ти беше прав, съседе, това, че конят избяга, не ти донесе нещастие, а късмет.
- Пак съдите прибързано! Вярно е, че в момента притежавам шест красиви коня, но дали това няма да ми навлече по-голяма беда, тепърва ще разберем - рекъл мъдрият селянин.
Минало се седмица, откакто новите коне пристигнали в дома на бедняка. Един ден синът му решил да ги обязди, но тъй като те били прекалено силни, един го хвърлил от гърба си и младежът останал инвалид.
Съседите и този път побързали да изкоментират случилото се:
- Ти беше прав, старче! Тези коне не ти донесоха благословия, а нещастие. Твоят син осакатя и сега кой ще те гледа, когато остарееш съвсем. Добре, че ние имаме здрави и прави деца.
Но и сега беднякът останал верен на своето твърдение и рекъл на съселяните си:
- И този път няма да се съглася с вас! Съдбата си знае работата. Дали е нещастие или не, тепърва ще разберем.
След няколко месеца в страната избухнала война. Наложило се всички млади мъже в селото да отидат да се сражават. Повечето от тях така и не се върнали обратно при родителите си, защото били убити на фронта. Синът на бедният селянин обаче не отишъл да се бие, защото бил инвалид. Именно това успяло да запази живота му.
Коментари