У нас растението росен се среща доста рядко. Може да се открие най-вече по южните склонове на предпланините. На някои места и до днес е известен с другото си име - самодивско цвете.
Росенът може да е бял, розов или червен на цвят. Той отделя големи количества етерично масло. Ако в горещ и слънчев ден към него се поднесе запалена клечка кибрит, въздухът около него ще избухне в пламъци, от които се вие черен дим. Въпреки това растението ще остане непокътнато.
Едно от най-старите народни поверия гласи, че самодивите вият венците си от росен.
За тях има дори стихове и песни:
„..Вила мома три венци зелени -
първи вила от росен ми здравец,
втори вила от бяла пшеница,
трети вила от червен трендафил.
Тоз що вила от росния здравец,
него го е по село хвърляла -
да е село весело и здраво....”
Болните и бездетните жени пък се изпращат в гората, за да търсят росен, а с него и своя лек. Заедно със себе си трябва да носят бъклица с вино, пита хляб, зелена стомна, нов пешкир, печена кокошка и чорапи или пешкир.
Тези неща се закачат по клоните като дар за горските самовили. Влизат в гората в пълно мълчание, предвождани от свой побратим или посестрима. Остават там до втори петли, а после отново мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото.
Най-голяма почит росенът получава на Еньовден - празникът на вещиците, самодивите, билкарите и знахарите. В наши дни освен от росен самодивите вплитат във венците си всякакви билки. Венците задължително се правят с билки, набрани преди залеза на празника.
Смята се, че малко преди изгрева на 24 юни билките имат най-голяма лечебна сила. Поверието гласи, че ако човек успее да направи венец от 77 вида лечебни треви и го закачи около входа на дома си, той ще го пази от зли сили, лоши хора и злощастия цяла година.
Коментари