Всички сме чували истории за змейове и самодиви. С годините хората стават все по-скептични към тези митологични създания, но все още има останали хора в някои кътчета на България, които се кълнат, че са ги виждали със собствените си очи.
Така например жителите на село Стражата, намиращо се в Северна България, твърдят че от години там има змейове и самодиви. Хората в селцето са малобройни към днешна дата, но всеки един от тях има в репертоара си истории, разказвани от бабите и дядовците им, а също така и свои собствени, за срещите си със самодиви и змейове.
Самодивите са много красиви на пръв поглед жени, облечени в бяла премяна, чиито ослепителен и главозамайващо красив поглед умее да убива. Според митовете и легендите те живеят в планините, близо до водоеми - реки, поточета, езерца и т.н. Тяхната сила се крие във воалът им, наречен още сянка или лъч. Самодивите са невидими, но някои хора имат способността да ги видят. Такива хора са съботниците, хората родени преди Великден, през нощта на Бъдни вечер и през мръсните дни.
Думата "самодива" има индоевропейски корени и означава "божество", "демон", "лудея". Жителите на селото разказват със страхопочитание как красивите и опасни на свой ред създания се събирали по мрак и танцували и пеели на поляните.
Те споделят, че ако някой мъж успее да открадне булото на самодива, може да я опитоми, да създадат семейство и деца, но през цялото време тя ще се опитва да върне воала си, а когато това се случи, тя ще напусне семейството си и ще се върне при посестримите си.
Някога в селото имало смелчаги, които надхитрявали самодивите и ги превръщали в невести. Имало и самодиви, които сами приставали, когато се влюбят, но те побърквали момъка от недоволство и капризничество.
Змейовете, от своя страна, са представени като огнедишащи, крилати същества, с характеристиките на влечуги. Те крият крилата си под мишниците и са силно антропоморфни, което им помага да не бъдат разпознати от хората и да се движат сред тях.
Първоначално змейовете са били добронамерени към хората, но когато мирът с тях приключил, те започнали да се хранят с тях. Живеят в планините и тъмните дебри на горите и отвличат млади и красиви девойки.
В момента в село Стражата няма девойки, нито змейове, но жителите разказват в захлас различни истории за тях. "Спускал се от небето изневиделица, сграбчвал момата и ни вест, ни кост повече от нея! " - споделят те.
В село Бяла вода пък разказват историята за красивата Елена, която била открадната от змей директно от хорото. От нея нямало и следа, но открили престилката й на входа на пещерата на склона. Така дошло името на пещерата - "Еленината дупка".
Вярваме или не, във всеки мит и легенда има доза истина. Змейовете са едно прекрасно олицетворение за това, как хората са добри помежду си, обикновено докато имат взаимна полза, а самодивите за това, как външността няма никакво значение, ако вътрешността желае злото.
