40 дни след Великден християнският свят отбелязва Спасовден или Възнесение Господне. Смята се, че след като Исус Христос възкръсва, той остава на Земята 40 дни.
След 40-тия ден Христос заема мястото си на небето. Денят, в който Христос се възнася, се нарича още Спасовден, защото актът на възнесението се свързва с човешкото спасение.
В българския език празникът Спасовден произлиза от думата спасение.
Текстовете в Новия завет казват, че след възкресението си Исус продължава да проповядва своето учение и беседва с апостолите, движейки се между останалите хора като богочовек.
40 дни след като възкръсва, Христос се възнася в небесата при подножието на Елеонската планина в Йерусалим.
В народния календар Възнесение Господне се отбелязва винаги в четвъртък. Денят се почита против лятната градушка и е свързан с култа към мъртвите.
Според поверието на Спасовден се събират душите на всички покойници, които са починали след Велики четвъртък.
В българската народна традиция се счита, че на Спасовден на свобода излизат и самодивите, които обикалят вечерта Земята и украсяват главите си с цветя от росен.
Цветето росен се смята за лечебно, тъй като е докосвано от самодиви, и в навечерието на Спасовден болните хора преспиват на росенови ливади. Смята се, че вечерта на Възнесение Господне росенът засилва лековитите си способности.
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.
Спасовден е един от християнските празници, на които се почитат душите на мъртвите. На този ден жените трябва да посетят гробовете на починалите си близки и да раздадат варено жито и хляб, като посипят по гробовете орехови листа, понеже се смята, че орехът ще пази сянка на покойниците.
Прието е на Спасовден вратите на домовете да останат отворени, за да могат душите на мъртвите да излязат безпрепятствено.
Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Спас, Спасен, Спасимира, Спаска, Спасимир, Спасена, Спасиян и Спасияна.
Коментари