Съществуват ли самодиви?

Най-големият страх на нашите предшественици, на които работата им е била свързана с дълъг престой по гористи и диви места, бил свързан с митичните същества – самодивите.

Етнолози предполагат, че самодивите са сходни на опасните нимфи от гръцката митология и със русалките. Българският бит заема митични същества и ги прехвърля към планината, в културна реалност на народа ни. В митологичните представи самодивите са медиатор между земния и неземния, метафизичен свят. Красивият им вид обаче е взет от славянските обичаи.

Самодивите съчетават в себе си човешки облик и свръхестествени способности. Те се появяват на Благовещение, някъде до към края на август. Живеят на тъмни, сенчести места и обичат да танцуват самодивските си хора. Всеки станал свидетел на него е обречен да умре.

Самодивите се обличат в бяло. Имат руси и червени коси, както и светли очи. В традиционните вярвания светлите очи правят връзка със “забранени” светове и затова могат да бъдат много опасни. Най-общо предизвикват урочасване и болести, понякога дори и без да искат.

Има много легенди как самодивите се “заиграват” с овчари, защото и предимно с тях се виждат в планината. Много са случаите на влюбване между митичната горска жена и овчаря, но това е твърде опасна любов за представителя на обикновения човешки род. Самодивите са ревниви, предизвикват болести, най-вече асма и нелечими за онова време настинки.

Самодивите, освен с красотата си и склонността да убиват безпричинно, могат и да лекуват. С танците си те се свързват с болестта, която е налегнала овчаря и я карат да напусне тялото му. Когато общуват със смъртният, той се отпуска в блажен унес и забравя стадата, жената и децата си, целият си досегашен живот.

Тези чудни горски същества много обичат мед и отровни гъби, с които се хранят. Едно от местата, на които човек може да ги срещне, е бръшлянът в гората, а бръшлянът, разбира се, е отровен. Любимото им растение е росенът.

Има много легенди, свързани със самодивите и отношението им с обикновените хора. Едно поверие гласи, че ако овчар открадне бялата риза на самодива, докато тя се къпе, може да я управлява, тъй като силата на самодивата се крие именно в ризата.

Съществуването на самодивите не е доказано и надали някога ще бъде. Те са митологичен образ, каращ хората да избягват тъмните гористи местности. Самодивата чисто и просто олицетворява страха на човек от неизвестното и неразбраното.