Една легенда се предава от уста на уста сред жителите на селата и махалите в Еленския Балкан – легендата за самодивите. Според преданията самодивите са неземно красиви моми, с тънки снаги и дълги руси коси. Облечени са с дълги бели дрехи – ризи или сукмани, препасани с тънко шарено коланче. Мощта им е скрита в наметалото им, наричано още тяхна сянка или лъч, което те ревниво пазят.
Те са дарени с вечна младост и красиви, но смъртоносни очи. Не бива да гледаш самодива в очите са казали старите хора - техния поглед ще те омае и дори може да те убие. Малцината останали обитатели на селищата на района са убедени, че във вековните гори на Балкана все още се срещат самодиви.
Слуховете за тези митични красавици се разпространяват между месните обитатели вече от няколко десетилетия. Според поверията самодивите се събират след мръкване край реки и езера, перат дрехите си, изсушават ги на бели камъни, а после избират някоя закътана поляна и цяла нощ боси танцуват омайни самодивски хора.
Мръкне ли се високо в Балкана хората бързат да затворят прозорците и да залостят вратите си уплашени от приказките за митичните красавици. Легендата гласи, че който види самодива ще загуби зрението си, а голяма част от местните жители са на преклонна възраст. Много от тях имат задълбочаващи се проблеми с очите, като понякога местните доктори не са в състояние да открият причината за ослепяването.
Страхът на обитателите на високопланинските места се подклажда и от спомена за посещението на техен съселянин при пророчицата Ванга. В края на седемдесетте години на миналия век човека я посетил, притеснен че губи зрението си и лекарите не са в състояние да открият точната причина за това.
Петричката врачка още с влизането го попитала кога е видял самодивите и отсякла, че това е причината за прогресивното му ослепяване. Изумен човекът си припомнил, че наистина е видял на една поляна облечена в бяло жена една привечер, докато прибирал стадото си. Оттогава и очите му заболели.
Не са много тези, които са виждали самодиви. Общото между всички е, че скоро след това започват проблемите им с очите. Някои от по-възрастните хора твърдят, че са загубили зрението си безвъзвратно само за няколко дни. Много от балканджиите са убедени, че самодивите се появяват не само в образите на прелестни девойки. Според тях те могат да бъдат и невидими за човешкото зрение.
Животните, надарени с по-остри сетива от нашите, често са усещали присъствието на мистичните създания. Нерядко привечер, едни кучетата започвали да лаят дълго и пронизително без видима причина. Други скимтели и се криели като от невидим звяр. Животните в обора ставали неспокойни и раздразнителни.
Преданията за самодивите не се разпространяват само в планинските села. Много от жителите на селищата във видинска област са убедени, че тайнствените горски обитателки живеят и в техния район. Жителите на крайдунавското село Шишенци избягват да напускат домовете си по късна доба, подплашени от мистериозното изчезване на петима млади мъже. Местните са убедени, че те са похитени от пакостливи самодиви.
Тази версия се подкрепя и от факта, че когато по-късно са открили двама от тях те не са си спомняли нищо за времето, в което са липсвали. Страхът на жителите на района се подклажда и от разказа на окъснял овчар, който твърди че е видял самодиви да танцуват на поляна в местността Бънчова чешма. Когато на следващия ден съселяните проверили думите с изненада открили, че почвата там е утъпкана във формата на кръг.
