Всички знаем, че няма нищо мистериозно в миражите. Според учените те са просто природни атмосферни оптични явления. При тях слънчевите лъчи се пречупват различно поради различната плътност на слоевете въздух. Те са един вид отражение на небето, оптична илюзия, която може да бъде заснета с видеокамера или фотоапарат.
Миражите са отражение на действително съществуващи предмети и обекти, които поради определени физични зависимости се проектират на различно разстояние от обекта. Но какво тогава представляват образите на предмети, обекти или хора, които в действителност не съществуват?
Според специалистите по паранормални явления, когато хората виждат миражи и събития, които отразяват друго време – минало или бъдеще, става дума за хрономиражи. За жалост тяхната природа и обстоятелствата при които възникват, са неизучени до този момент.
Въпреки оскъдните данни учените различават няколко вида хрономиражи.
Първи вид хрономиражи
Първият вид са обикновените хрономиражи, които изобразяват призрачни предмети, които не съществуват в нашата действителност.
Пример за това са призрачните жилища, за които се говори в графство Девъншир, Англия. Местните жители често докладват, че блатата на Хейфорд има призрачна къща. Тези, които са я видели, разказват, че през прозорците ѝ струи ярка светлина от камината в стаята, а самото помещение е пълно с хора. Но никой от хората, които са я виждали, не е успял да се доближи, за да я разгледа отблизо.
Понякога на мястото на видението биват откривани останки от сгради, руини от отдавна разрушени замъци или къщи. Често се чуват странни звуци, лай на кучета или гласове на хора, но когато на другия ден хората отново се връщат на същото място – няма нищо.
Съобщения за подобни явления идват не само от Великобритания, но и от Америка, Русия, Германия и други страни по света. Всички очевидци докладват за едно и също. Те виждат съвсем ясно сграда, която сякаш е от друго време, която изглежда съвсем реална, но въпреки това, не могат да доближат, за да разгледат.
Втори вид хрономиражи
Вторият вид хрономиражи са тези, които не само се виждат, но и се усещат. В този случай очевидците не само виждат непознати призрачни гледки, но буквално стават част от видението. През 1973 година американката Лаура Джин Даниълс се връщала към дома. Жената, която живеела в Мичиган, свила по пустата улица към родната си къща, когато перспективата пред нея за части от секундата се променила и тя попаднала буквално в друг град.
Лаура не познала призрачния град. Улицата, по която вървяла, вече не била улица с настилка, а обикновена тясна павирана просека. От двете ѝ страни имало старинни къщи, покрити със сламен покрив.
„Ясно си спомням натрапчивия аромат на рози, споделя очевидката, - от дясната ми страна имаше къща, пред която стояха мъж и жена, облечени в старомодни дрехи. Изведнъж към мен се спусна куче. Уплашено се хванах за грубата дървена порта и изведнъж светът отново се промени и се върнах в настоящето. Но имах чувството, че ръцете ми продължават да стискат несъществуващата дървена порта.
Явлението Фата Моргана
Особен вид хрономиражи е явлението Фата Моргана. За разлика от обикновените миражи Фата Моргана се отличава с мащаб и детайлност на образа. Според свидетелски показания на жители на графство Слайго, Ирландия през 1684 година и 1908 година на териториятана графството е наблюдават странен мираж.
Жителите му са видели неизвестен остров. На този остров е имало крепостен град със странна архитектура и обрасли със зеленина от горе до долу крепостни стени.
Жителите на остров Сандей в Оркнейския архипелаг докладват за Фата Моргана в небето. Според тях през 1840 и 1857 година в небето над острова е бил наблюдаван кристалният град на приказния народ фини. Той представлявал прекрасна далечна страна с високи бели сгради.
Подобно на обикновените миражи и хрономиражите могат да бъдат заснемани с технически средства. Така е постъпил първооткривателят Уилоуби, който заснел неизвестен град в небето над Аляска. При внимателно вглеждане във фотографиите можел категорично да се разпознае английският град Бристол.
Имало само една малка подробност – образът действително бил на Бристол, но така, както е изглеждал преди няколко десетилетия.
Коментари