В миналото са съществували тежки заблуди относно медицината и лечението, а най-големите опитни мишки в тази сфера били хората с психични заболявания. Те са подлагани на мъчителни и в същото време напълно безполезни процедури.
Връх в тези процедури е лоботомията, която през 30-те и 40-те години на миналия век стига пика си. Лоботомията се използвала като терапевтичен метод, а повреждала необратимо човешкия мозък.
Процедурата е измислена е португалския медик Антонио Егаш Муниш през 1935 година и представлява хирургическо откъсване на парчета от предната част на мозъка. След тази операция по-буйните пациенти на болницата са били укротявани.
Лоботомията е популяризирана от американския лекар Уолтър Фрийман, който изобретява и опростената техника за прилагането ѝ.
Целеустременият доктор забивал шило над окото на пациента, почуквал с чукче, за да достигне мозъка, след това раздвижвал инструмента, изваждал го и повтарял процедурата над другото око.
След нечовешката интервенция пациентите не се излекували, но станали видимо по-кротки и лесни за контролиране. Лоботомията причинявала тежки и необратими умствени увреждания, а на нея са се подложили около 100 000 души.
До края на XIX век узаконени били десетки причини, заради които хората могат да попаднат в лудница. Сред тях били ревност, алчност, суеверие, мързел, егоизъм.
Освен усмирителни ризи за пациентите в криза имало усмирителен стол и усмирителна маска. През XIX и XX век не показвали голямо съчувствие към хората с психични заболявания и изобщо не ги възприемали за болни, заради което си позволявали да не се отнасят хуманно.
Психично болните били завързвани на столове, поставяни са им маски, а в някои случаи са ги заключвали в дървени клетки. Някои от пациентите са поставяни на въртящи се легла, чиято цел била да докара болния до пълно безсилие.
Поливането със студена вода и процедурите с ток също били част от рутинното лечение на психично болните. Подобна жестокост обаче нанасяла още по-големи щети на тяхното поведение и съзнание.
Коментари