Хиндуистката митология представя светът като съня на бог Вишну

Великият египетски посветен Хермес Трисмегист, живял няколко хиляди години преди Христа, е смятан за основателя на всички основни съвременни науки. В произведението му “Кибалион” е описан първият от седемте херметични принципа: “Цялото е Ум, светът е ментален” – т.е. ние живеем и се движим в съзнанието на Бога; ние сме част от съня, медитацията на Върховния Разум.

През 50-те години на 20 век подобна теза е защитена от известния физик от Лондонския Университет Дейвид Бом и невролога Карл Прибрам. Светът според тях е гигантска холограма, проектирана от по-висше измерение и ние се движим в нещо като сън. Мозъкът, включително и очите ни, са също холографски устроени.

В “Tолтекската книга на мъдростта” от дон Мигел Руиз се разказва легендата за един човек, който търсел знанието на древните. Това било преди около 3000 години. Човекът искал да стане лечител и една вечер сънувал сън, в който видял тялото си отгоре. Погледнал в съня си ръцете и тялото си и казал: “Аз съм направен от светлина; аз съм направен от звезди... Всичко е направено от светлина” . Няколко хиляди години по-късно в книгата “Пътуване към Икстлан”, толтекският учител дон Хуан учи Карлос Кастанеда, че сънищата са толкова реални, колкото и будния живот. И продължава: “Ако трябва да сравняваме нещата, мога да кажа даже, че сънят е по-реален. В съня ти имаш сила, ти можеш да променяш нещата, можеш да откриеш безбройни тайни, можеш да котролираш каквото си поискаш.“

Осъзнатото сънуване е основата на будистката практика, наречена “Йога на състоянието на сънуване”, за която се знае, че датира от преди поне хиляда години. За тази практика се говори още в “Тибетската книга на мъртвите”. За разпространител на този вид йога се смята будисткия учител Падмасамбхава от около 8 век, който пък получил техниката от мистериозен афганистански майстор, наречен Лавапа. Тибетските методи за сънуване са се предавали от поколение на поколение до ден днешен. Съществува и ръкопис “Йога на състоянието на сънуването”, който е съставен около 16 век и описва главно медитативни и дихателни техники за индуциране на осъзнато сънуване.

Негово светейшество 14-я Далай Лама казва следното за събуждането на сънното тяло и връзката му с духовния прогрес: “Казва се, че има връзка между сънуването, от една страна, и по-грубите нива на тялото, от друга. Но също се казва, че съществува и “специално състояние на сънуване”. В това състояние специалното сънно тяло се създава от съзнанието ни и от виталната енергия прана. Това специално сънно тяло е възможно да се отдели напълно от физическото и да пътува другаде”.