Ние винаги възприемаме гравитацията като нещо нормално и дори задължително. Но силата, с която обектите се привличат един към друг пропорционално на масата си е нещо много по-голямо, отколкото ябълката, която е паднала върху главата на Нютон.
Силата на притеглянето е постоянно и последователно явление, но нашето възприемане на тази сила не е такова. Човек може да даде точно описание на падащите обекти в седнало положение. Възприятието ни на силата на тежестта е по-малко базирано върху визуализацията, отколкото върху ориентацията на тялото ни в пространството.
Опитът на космонавтите показва, че преходът от състояние на безтегловност към нормално състояние е много тежък за човешкия организъм. При липса на сила на тежестта мускулите атрофират, а костите губят костна маса. Астронавтите могат да изгубят до един процент от костната си маса месечно.
Когато се върнат на Земята, на мозъка и на тялото на астронавтите им е необходимо време, за да се възстановят. Кръвното налягане, което в Космоса е еднакво в цялото тяло, трябва да се върне в нормалния си ритъм на функциониране.
На планетата Плутон гравитацията е такава, че човек, който отежи 68 килограма, там ще тежи само 4.5 килограма. На планетата с най-високо ниво на сила на тежестта, Юпитер, същият човек ще тежи 160.5 килограма. На Марс такъв човек ще тежи едва 26 килограма.
Гравитацията не е еднаква по цялото земно кълбо. Тъй като формата на планетата не е идеална сфера, масата й се разпределя неравномерна, а това води и до неравномерна сила на тежестта.
Без гравитация някои от вирусите биха били по-силни и устойчиви. При липса на силата на тежестта при бактериите се променя активността на гените.
Черните дупки в центъра на галактиката са наречени така, защото нищо, дори светлината, не може да избегне огромната сила на притеглянето им. Черните дупки са едни от най-разрушителните обекти. В центъра на галактиката ни има черна дупка, която е с маса, равна на три милиона слънца. В момента обаче тази черна дупка си почива, а освен това е много далече от Земята.
