Археологическите изследвания на загадъчната Месопотамия започват в началото на XVIII век. Тогава в месността Куюмджик, сред останките на огромен царствен палат, била открита библиотека, съдържаща общо 20 000 „книги“ от глинени плочки. Месопотамското писмо обаче било по-загадъчно дори от египетските йероглифи. Мнозина изобщо се съмнявали, че е писмо, тъй като надписите приличали по-скоро на следи от птици, които са подскачали по мокра глина.
Клинописът, на който била написана литературата, не можел да разчете никой. Борбата за откриването на тайните на историята на Месопотамия обаче не се водела на археологическите площадки, а там, където никой не предполагал – в тихото немско градче Гьотинген в скромната стаичка на един учител от тамошната гимназия.
Човекът, който разгадал клинописа, се наричал Георг Гротефенд (1775-1853 г.). Още като дете той обичал да решава ребуси и кръстословици, а като студент се занимавал с проблемите на писмото. През пролетта на 1802 г., двадесет и седем годишен, той се обзаложил с приятеля си Фиорило, секретар в Гьотингенската библиотека, че ще разчете тайнствения клинопис. Не е за вярване, но този учител, живеещ сив делничен живот, разгадал едни от най-вълнуващите загадки от древни времена.
Какви са били изгледите той да успее? Първо, той не знаел на какъв език са били написани надписите. Второ, не знаел какъв вид писмо е това – дали е звуково или сричково, или пък всеки знак не означава цяла дума. Трето – не знаел как се чете - отдолу нагоре, отгоре надолу, отляво надясно или отдясно наляво. Четвърто – не владеел никакъв източен език. И пето – нямал под ръка никакъв двуезичен надпис. Можел ли да разчете нещо при такива обстоятелства?
С краткото си съчинение „Принос към разчитането на персеполския клинопис“ от септември 1802 г. Гротефенд доказал, че може.
Най-напред учителят установил как се прави един такъв текст в техническо отношение. Очевидно редовете били водоравни и започвали от ляво, както при нашия начин на писане, обратната посока щяла да бъде неудобна за писаря. За нас това е очевидно от пръв поглед, обаче на Изток се е пишело и се пише твърде често от отдясно наляво, отгоре надолу, за всеки ред посоката се сменя и т.н. После Гротефенд преброил еднаквите знаци и щом установил, че те са сравнително малко на брой, направил извода, че писмото вероятно е „азбучно“. Накрая учителят решил, да не разчита писмото като филолог, а да приложи логиката – да сравнява знаците, да установи колко често се срещат и тогава да размисли какво биха могли да означават те.
Така Гротефенд решил уравнение, съдържащо само неизвестни. След като спечелил облога, учителят престанал да се занимава с клинописа.
Научният свят не взел присърце неговото откритие. Нали Гротефенд не бил „специалист“ , нито пък „академик“, а бил син на обущар. Тогавашните учени не го сметнали за „достоен партньор“. Така неговото дело понъло в забрава...
Коментари