Въпреки че много от нас могат да приемат на теория, че неуспехът е необходим компонент на всяко обучение и растеж, на практика често се борим много с неуспеха. Много малко от нас знаят как да се провалят добре. Интелектуално може да знаем, че се нуждаем от мислене за растеж, за да се развиваме, но въпреки това провалът остава преживяване, което често се свързва със срам и неудобство.
Провалът може да бъде и социално стигматизиран. Как тогава можем да преодолеем страха си от провал, за да можем наистина да се възползваме от това, на което провалът трябва да ни научи?
Какво е страх от провал и как се появява
Има различни причини, поради които може да се страхуваме от провал. Може би най-често срещаната е, че нашето самочувствие е свързано с постиженията и успеха.
Когато се провалим в нещо, било то проект на работа, интервю за работа, изпит, състезание или ако връзката ни се разпадне или бизнесът ни пропадне, представата ни за себе си страда. Може да се почувстваме безполезни и да се самокритикуваме грубо за провала си.
Ако се провалим публично, провалът ни е ясно видим за другите. В такъв случай може също да се страхуваме от осъждането на други хора и провалът ни може да има по-широки социални последици. Може да се страхуваме, че провалът ни ще повлияе или ще сложи край на кариерата ни, или че ще навреди трайно на нашата репутация и статут.
Въпреки че е разбираемо, че се страхуваме от провал, този страх може също да ни възпре. Може да ни попречи да търсим нови преживявания, да се впускаме в неизвестното или да поемаме рискове от всякакъв вид. Може да ни накара да останем в ситуации, които не ни правят щастливи и които не са благоприятни за дългосрочен растеж.
Страхът от провал може да доведе до отлагане, избягване и стагнация. Под формата на песимистични вярвания относно нашата ефикасност, свобода на избор и шансове да успеем в това, което е важно за нас, това може да повлияе неблагоприятно на благосъстоянието ни.
Страхът от провал фобия ли е
Изключителният страх от провал се нарича атихифобия и засяга сериозно способността на страдащите да функционират добре в ежедневието. Докато атихифобията не е призната медицинска диагноза, можем да мислим за нея като за подформа на тревожно разстройство. Може да се прояви в екстремно избягващо поведение и много неадаптивно отлагане.
Това може да бъде напълно парализиращо и да доведе до невъзможност на засегнатите хора да функционират на работното си място или у дома. Може също да причини пристъпи на паника и прекомерно очакване на ситуации, които предизвикват тази реакция на страх.
Въпреки че този наистина изтощителен страх от провал е доста рядък, по-слабо изразеният и по-фин страх от провал е много по-често срещан. Въпреки това, дори в по-малко екстремна форма, страхът от провал може да има сериозни неблагоприятни последици за благосъстоянието.
Често срещани симптома на страх от провал
Честите симптоми на страх от провал включват следното:
По отношение на поведението страхът от провал може да доведе до:
- отлагане;
- избягване.
По отношение на физическите симптоми страхът от провал може да генерира:
- повишена сърдечна честота;
- по-бързо, по-плитко дишане;
- изпотяване;
- мускулно напрежение;
- треперене;
- парализа.
Емоционално страхът от провал може да се прояви като:
- отрицателни вярвания относно собствените способности и ефикасност;
- песимизъм;
- безпомощност;
- безнадеждност;
- ниско самочувствие;
- отрицателни разговори със себе си и отрицателен ефект, по-специално срам и неудобство.
Как да преодолеем страха от провал
Как може да се преодолее страхът от провал? Първо, погледнете начина си на мислене – отношението си към провал. Напомнянето, че няма растеж без провал, без учене, без развитие, без нови преживявания, може да ви помогне да видите отвращението си в нова светлина.
Култивирайте мислене за растеж и отвореност към учене от провала в услуга на цялостното развитие.
Второ, опитайте се да научите ново умение или хоби - спорт, готвене, танци, рисуване, свирене на инструмент - и бъдете добри към себе си в процеса на обучение. Съзнателно си позволете да се провалите, да опитате отново, да се провалите отново, но в по-малка степен, и опитайте отново, докато стигнете до някъде.
Трето, припомнете си историите на изключително успешни хора, които са се провалили десетки или може би дори стотици пъти, преди да постигнат пробив. Томас Едисън, изобретателят на електрическата крушка, например, е известен с това, че е казал: „Не съм се провалил. Току-що намерих 10 000 начина, които няма да работят.”
Четвърто, наблюдавайте как едно малко дете се учи да ходи. То не изучава наръчник „как да ходя изправен“. Вместо това се учи чрез правене и най-вече като се проваля. То се изправя, спъва се, пада, пак се изправя, спъва, пада и прави това отново, отново и отново, докато се научи да стои, да ходи, а след това и да тича.
И накрая, просто започнете да виждате провалите си като учители. Вместо да се отдадете на самообвинения и да се самосъжалявате, когато се провалите, запитайте се: Какво мога да науча от този опит? Какво мога да направя по-добре следващия път? Каква е поуката тук?
И помнете: Въпреки че е трудно да се провалиш, много по-лошо е никога да не си опитвал да успееш!
Вижте още мотивираща притча за провала и прочетете още полезни думи как да преминете здравословно през провал.
Коментари