От фолклора, населен с чудни същества, до съвременния човек е стигнало знанието за домашните духове. В стари времена всички хора са вярвали в съществуването на тези пазители на дома и дори когато хората се местели в нов дом, имали обичай да вземат жив въглен от огнището и да го пренесат в новото жилище, за да убедят домашния дух- пазител да се премести заедно с тях.
Защо въглен от огнището?
Защото хората вярвали, че домашният дух има за своя задача да поддържа семейният огън и затова той живее в огнището или пещта, тоест печката е неговото лично място.
Какво представлява домашният дух според тези стари вярвания и как трябва да се отнасят хората, обитаващи жилището, с него?
Домашният дух е свръхсетивно същество. Неговата роля е на пазител на дома. Тези същества принадлежат към елементарните духове. Това ще рече, че нямат собствена идентичност, те са нещо като служебни създания, които работят за по-висши йерархии.
Тези същества могат да бъдат усетени само от хора с по-изострена сетивност. Тъй като те са природни създания, осъзнаването на присъствието им датира от самото начало на човешката цивилизация, когато хората създавали и обитавали свои домове. Древните римляни наричали домашните духове лар, за славяните те били стопан, известни са и като домовик. Всички народи имат свои легенди и приказки, свързани с домашните духове.
Какво прави домашният дух, населяващ дадено жилище?
Задачата му е да пази дома. Под това общо название не трябва да се разбира охрана от външни нападения, а по-скоро домашният дух се грижи за атмосферата в семейното жилище. Той се стреми тя да бъде ведра, дружеска, да се създаде духовен синхрон между обитателите на дома. Когато хората в един дом са съмишленици, на самия дух е лесно да създаде приятна и успокояваща атмосфера.
Тъй като къщата и духът са едно цяло, някои къщи привличат определен тип хора. За всеки обитател на дома е добре да опита да създаде връзка с домашния дух, за да превърне пребиваването си у дома във време за релакс, спокойствие, които да му създадат чувство за сигурност и защита. Дори жилищата в огромните днешни блокове не са лишени от домашен дух.
Когато човек осъзнае, че домът му е жив, той може да потърси от него съдействие, помощ. Като се започне от намирането на загубена вещ, която домашният дух може да покаже, до разрешаване на конфликти, заплашващи семейството да се разпадне. Не бива да се пренебрегват звуците и знаците, които намираме вкъщи, те са ни оставени от домашния дух, който ни предупреждава, защото иска да ни пази от беди.
