Идеята, че клетките ни имат памет, се е оформила след напредъка на медицината, която успешно извършва трансплантации на органи. Като ефект на тази сложна операция се сочи промяна в поведението на някои пациенти, от която се поражда идеята, че причината е един факт - клетките имат памет, която се запазва и пренася при трансплантация.
Теории около клетъчната памет
Има доказателства, че нервните клетки не само в органите, но и в тъканите на човека запазват някаква информация. Затова данните от тази информация се придават на приемника на трансплантиран орган и той придобива част от усещанията и навиците на донора.
Теорията за клетъчната памет гласи, че невроните в органите и тъканите пазят данни за личността, които са извън генетичния му код. Затова и много рецепиенти придобиват изведнъж желание или интерес към определени храни, които преди не са харесвали, или към определени предмети, цветове и други. Често трансплантираните получават освен орган и нещо от навиците и вкусовете на донора.
Научни обяснения
Научно обяснение дават някои специалисти. Умът и тялото си взаимодействат чрез химикали - пептиди. Те се намират в мозъка, стомаха, мускулите, бъбреците и всички основни органи. Затова клетъчната памет може да бъде достъпна навсякъде, където са пептидите. Примерно паметта за храната е в панкреаса и черния дроб, затова при трансплантация на черен дроб се придобива ново отношение към някои храни.
Психолозите имат друг поглед над този феномен. Те смятат, че спомени, усещания и предпочитания се кодират в мозъчната кора и хипоталамуса, а те не могат да бъдат трансплантирани. Затова не съществува доказателство, че клетките имат памет, която може да се пренася от един човек на друг.
Обяснение за новите усещания, които създават лъжлива представа, че се наследяват предпочитания чрез клетъчната памет, се дава и с действието на лекарствата. Някои от тях, като преднизолонът, създават нови вкусови усещания към храни, които преди не са били харесвани, защото пораждат засилен апетит и по-ниска избирателност към храни.
В научните среди по-често се приема, че няма научно доказателство за съществуването на клетъчна памет, но многобройните свидетелства за необясними прояви при трансплантирани хора дават основание дори сериозната наука да признае, че има основание за по-задълбочени изследвания в тази посока.
