Нашето съзнание много отдавна се е научило да познава някои механизми за зрително поведение, което е израз на емоциите на други хора.
Когато притваряме очи, това помага за подобряването на зрителната дискриминация - тоест да имаме възможност съзнателно или не да определяме и да правим сравнение между приликите и разликите между няколко форми и обекти.
Тези, които наблюдават механизма, по инстинкт приемат и свързват контакта с очите с притворен поглед като проявление на отчуждени, дискриминиращи чувства и свързаните с тях емоции като подозрение, недоверие, отвращение и т.н.
Изследване на щатски университет поставя акцент върху един въпрос - как израженията по лицето могат да изразяват емоции и състояния на ума?
Според думи на психолога Даниел Лий, който е ръководил това изследване, в науките за еволюцията е прието, че израженията по лицето са се появили със сензорна и сетивна функция, на този, който ги извършва.
Когато отваряте очите си широко, това усилва чувствителността на зрението, като по този начин позволява на нашите зрителни рецептори да се стимулират с повече светлина. Така се долавя по-лесно движение, особено, когато е тъмно, което е много важно, когато се налага да избегнем опасност.
Когато притваряте очите си, това помага, за да се увеличи точността и яснотата на зрението, като по този начин позволява да се отсяват много важни детайли.
Тези два противоположни механизма на приспособяване на зрението се свързват на подсъзнателно ниво, като използват определени концепции за състоянието на ума на този, който ги прави.
Според гореспоменатото изследване, очите, които са по-притворени, когато комуникираме, биват възприемани като негативни състояния на ума. Те са свързани със социалната дискриминация като враждебност, омраза, пренебрежение, агресия, недоверие, подозрение или отвращение.
Когато очите са по-широко отворени, това се свързва с положителните настроения и чувствителност към информацията като радост, учудване, очакване, страх, любопитство.
Вижте още:
