Много факти около живота, смъртта и възкръсването на Исус Христос са обвити в мистерия. Такъв е случаят с плащеницата от Торино, за която поклонниците вярват, че с нея е било завито тялото на Божият син и по следите върху нея се смята, че тя е фотографска снимка на момента на чудото на възкресението му, макар че има твърде много спорни моменти около тази реликва. Ето фактите около плащеницата.
Историята на Торинската плащеница
Първите исторически сведения за една от най-значителните християнски реликви са от 13-ти и 14-ти век и идват от Франция. Тогава в Троа, Франция, се появява плащаница, носеща отпечатъка на мъж, който е бил измъчван и разпнат и се вярва, че това е плащаницата, с която е бил увит Божият син.
Погребалният покров е дарен от рицаря Жофроа дьо Шарни, който я принесъл в дар на абатството, основано до града. Светинята е съхранявана от семейство дьо Шарни до 1452 година, а след това преминава във владетелите на Савоя. Савойската династия в наши дни я дарява на Ватикана.
Древни предания и факти в подкрепа на вярата в погребалния покров на Исус Христос
През 1898 година Торинската плащаница се превръща в глобален феномен, след като фотограф я заснема и проявявайки филма, вижда очертанията на мъж върху нея. Върху лененото платно с дължина 4, 5 метра ясно се вижда изображението на ранен човек с брада. Платът наистина съдържа следи от човека, който е бил повит в него, според изследванията. Най-забележителното доказателство са наблюдаваните червено-кафяви следи по лененото платно. Те свидетелстват, че на тялото, което е било увито в нея, са нанесени безброй ужасни рани, които съвпадат с древните текстове, в които се описват мъченията и разпъването на Божия син.
Според християните, вярващи в Разпятието и Възкресението, образът е бил прехвърлен върху плата от тялото на Исус, след като той освободил своята божествена светлина или енергия, преди да възкръсне. За вярващите плащаницата е божествено доказателство за Възкресението. Преданията и откритията на научните среди идват в потвърждение на тази вяра.
Предания и открития в подкрепа на вярата в плащаницата
Библейското предание казва, че Йосиф от Ариматея увил в ленено платно тялото на Исус, след като било свалено от Кръста.
В епохата на Новия завет преди погребението тялото на мъртвия е било измивано и помазвано, а след това повивано в платно. Погребалният саван се е състоял от ленени или памучни ленти плат, увивани около тялото. Ивиците били най-малко 3, но най-често били 7 на брой. Имало и специално парче плат за главата. Възможно е обаче тялото да бъде повито само в едно парче плат, както е случаят с плащаницата.
През 2000-та година при посещение в неотваряна гробница от 1-ви век британски археолог се натъква на тяло, погребано през Римския период, което било увито в саван, датиран от времето на Исус. Това доказва, че наистина по това време мъртвите са погребвани с плащаници, което подкрепя вярата в Торинската плащаница.
Съмненията около истинността на плащаницата
Историческите извори свидетелстват, че плащаницата е била съхранявана в Йерусалим до ранното Средновековие, когато следите на реликвата се губят. Още при нейното представяне през 14-ти век възниква съмнение в достоверността на реликвата.
В наши дни съмненията се подкрепят най-вече от датировката на плата с помощта на съвременни технологии, според които платът е от времето на Средните векове. Този факт се смята за най-сериозното доказателство, че плащаницата е фалшификат.
Съвременни виждания и теории за плащаницата
Днес съмненията продължават, като се трупат все нови доказателства и спорни моменти. Смята се, че датирането с въглероден анализ може да е дало грешен резултат, тъй като реликвата е претърпяла редица промени, като се започне с това, че върху нея има натрупани много ДНК от различен характер поради странстването на реликвата. Тя е преживяла и голям пожар в мястото на съхранение, който също е причинил промени, наложили поправки върху лененото платно.
Всички тези факти създават все повече пречки пред оформяне на единно мнение. Затова вярващите смятат плащаницата за доказателство за Възкресението, а съмняващите се са скептично настроени, приемайки я за фалшификат.
