Има много поверия за това, слънцето е смъртен враг на вампирите. Попаднат ли под слънчевите лъчи, те сякаш попадат в пламтяща пещ.
За да избегнат слънцето вампири напускат своите убежища само след залез слънце, а преди изгрева са принудени да се върнат в гробовете си.
Вампирите не могат да търпят миризмата на чесън, бягат като дявол от тамян от разпятия и не понасят свети мощи. Според някои вярвания, вампирите не се отразяват в огледало и не могат да преминава през течаща вода.
У някои народи съществува поверие, че бял кон може да познае дали в гробището има вампири. Който гроб конят подмине, значи в него мъртвецът е вампирясан.
Има няколко начина вампирите да бъдат убити - като бъдат застреляни със сребърен куршум или право в сърцето му да бъде забит дървен кол. След което трябва главата му да бъде отсечена с църковен меч, тялото да се изгори и пепелта да се разпръсне на вятъра.
Но противно на очакванията, вампирите понякога остават живи. В началото на ХVIII век унгарският град Лиебава бил нападнат от вампир. Епископ Олмутц започнал разследване и наредил на хората си да следят гробището от камбанарията. Една нощ постовият зърнал вампир в плащаница, който излязъл от един от гробовете. Вампирът оставил на него наметалото си и се отдалечил. Човекът на епископа изтичал до гроба и взел плащеницата, а когато след известно време вампирът се върнал, човекът се провикнал от камбанарията: "Тя е при мен. Ако искаш да си я вземеш, ела при мен! ".
Разярен вампирът се насочил към върха на камбанарията, а когато се изправил очи в очи с човека, той успял да го удари с чук по главата. Вампирът се свлякъл на пода и изпаднал в безсъзнание, постовият отсякъл главата му. С което нощните вампирски нападения над Лиебава приключили.
Коментари
Могат да бъдат убити само чрез изгаряне или чрез отсичане на главата им!
Съществуват, но се крият от хората, обикновено се крият по непристъпни за човека места като високо в планините, в гори, в пещери или по гробищата! За това излизат основно нощем, за да не ги разпознаят хората, защото са лесни за разпознаване-кожата им е бледа до сребриста и имат бледен мъртвешки вид, не могат да устоят при вида на свежа човешка плът и са с много дълги коси, нокти и зъби, като при всеки мъртвец! Но плътта им не е гнила и проядена като на зомбитата, които се вдигат от хората чрез разни ритуали!
Нито светлината е толкова опасна за тях, нито среброто, нито чесъна, нито кръста, нито молитвите им пречат, нито Библията! Не са слуги нито на дявола, нито на Бога, имат си своя собствена йерархия и се сврзват по-скоро с мрачните създания, макар че не се разбират добре нито с върколаците, нито със зомбитата, нито с призраците! Те съществуват, но рядко хора са ги виждали, за това малко хора вярват в тях!