Според преданието Торинската плащаница е погребалното платно, в което е увит Исус Христос след свалянето от кръста. Първото споменаване на реликвата датира от XIV век, когато Жофроа дьо Шарни обявил, че плащаницата се намира у него и я преместил във своите владения в град Лирей.
През 1452 г. тя била откупена от Луи I Савойски и съхранявана в гр. Шамбери, където значително пострадала при пожар през 1532 г. След преместването на столицата в Торино през 1578 г. плащаницата се съхранявала в специален ковчег в катедралата „Св. Йоан Кръстител“. Артефактът се изнасял за поклонение изключително рядко (един път на четвърт век).
Т. нар. "Торинска плащаница" е бяло ленено платно. Тя има размери 437 на 111 см и носи отпечатъците от тялото на мъж, висок 181 см, което било положено върху едната половина на платното-саван, а с другата половина е било покрито.
От престояването на мъртвото тяло в платното върху него са останали следи както от очертанията му, така и от контузии и рани по ръцете, краката, главата и гърба.
Въпреки че тази реликва е била тачена в продължение на няколко столетия, истинската загадка около нея се ражда едва на 28 май 1898 г. Тогава италианският фотограф любител Секондо Пиа направил снимки и открил на негативите ярък човешки лик.
Когато радиовъглеродното датиране от 1988 показало неправдоподобно младата възраст на реликвата, много учени подложили тези данни на критика.
След многократни изследвания се стигнало до извода, че „младостта“ на реликвата е свързана с изваряване в масло или с въздействието на високите температури при пожара от 1578 година.
От XVII в. „Торинската плащаница” официално се почита от Католическата църква като автентична Плащаница на Исус Христос.
В наше време я наричат „Петото Евангелие”, тъй като съвременните изследвания на светинята не са опровергали евангелския разказ за страданията, кръстната смърт, погребението и Възкресението на Исус Христос, а само са допълнили повествованието на четиримата евангелисти.
Самият факт, че всяка теория за фалшифициране на образа на Божия син върху плата е отхвърлена от строгия научен свят, прави Торинската плащаница нещо много повече от религиозен артефакт – едно от най-големите чудеса в света.
