Пироните, с които е бил разпънат Исус Христос, са открити в гроб, на който се натъкнали строители по време на пътно-строителни работи на пътя в парка Йерусалим на юг от стария Йерусалим.
Пироните са с кръгли шапчици, дълги са около осем сантиметра и са огънати в краищата си. Те били открити в пещера, в която имало дванадесет каменни гроба с останки на шестдесет и трима души.
На един от гробовете имало надпис „Йосиф бар Кайафа”. Единият пирон бил в този гроб, другият – в съседния гроб. Според изследователи общият гроб е на около две хиляди години.
Йосиф бар Кайафа е било много рядко име през онези времена и най-вероятно е принадлежало на самия първосвещенник, в чиито ръце е бил предаден Божият син.
Не е ясно защо, но най-вероятно първосвещенникът е запазил пироните от разпъването на Христос. Има вероятност да е съжалил за постъпката си, тъй като именно той дал предложението един човек да умре в името на народа.
Предстоят тестове, които да определят по останките от кръв върху пироните дали има шанс това наистина да са пироните от Разпети Петък, когато Исус се е качил на Голгота.
Ако кръвта се окаже идентична с тази, която е открита по Туринската плащеница, ще стане ясно, че това са пироните от разпятието. В плащеницата е било обвито тялото на Христос, когато са го свалили от кръста.
Кайафа е бил назначен за първосвещенник по разпореждане на римския губернатор Валериус Гратиус. Новият губернатор Понтий Пилат оставил Кайафа на поста му защото той бил женен за дъщерята на Анна – предводител на мощен клан.
Кайафа настоявал Исус да бъде убит, тъй като се опасявал, че учението му ще вдигне народа на бунт, което след потушаването му с цената на много човешки животи ще се отрази върху общественото положение на самия Кайафа.
Коментари