Историята познава страховити вулканични изригвания. Някои от тях са толкова опустошителни, че слаат край на цели цивилизации, а други отнемат живота на стотици хиляди хора.
Силата на такива изригвания се измерва с помощта на Вулканичния експлозивен индекс (ВЕИ). Това е класификационна система, разработена през 1980 г., която донякъде е сходна с мащаба на величината на земетресенията. Скалата се движи от 1 до 8 и всяка следваща е 10 пъти по-голяма от последната.
През последните 10 000 години не е имало вулкани със степен ВЕИ 8, но човешката история е видяла някои мощни и опустошителни изригвания. Последното изригване от 8-ма степен се е случило преди милион и половина години в парка Йелоустоун. Ако подобно изригване се случи днес, учените смятат, че това ще сложи край на живота в по-голямата част от Северна Америка.
Въпреки че оттогава не е имало толкова мощни изригвания, човечеството е страдало и след това от огнената мъст на земните недра. Вижте в следващите редове кои са петте най-опустошителни вулканични изригвания в човешката история.
Гневът на Тера (Гърция)
Изригването на Санторини или Изригването на Тера е катастрофално вулканично изригване, последвано от силно земетресение, случило се в Южно Егейско море на остров Санторини. Датата не е известна, но учените предполагат, че катаклизмът се е случил през 1671 година пр.н.е. В резултат голяма част от острова потъва и се появява сегашната островна група на обичания курорт Санторини.
Вулканичната експлозия изхвърля 60 куб. км лава от кратера на вулкана, а височината на вулканичния облак достига средата на стратосферата на 38-39 км. Експлозията на вулкана на Санторини е равна по сила на взрив от около 200 хиляди атомни бомби като тази, пусната над Хирошима. Вулканичният кратер е с диаметър 14 км и с площ от 80 кв. км. Следи от санторинското изригване са намерени по крайбрежията на Северна Африка (делтата на Нил) и Мала Азия. Според експерти тогава загиват над 30 хиляди човека, като катаклизмът слага край на Критската цивилизация.
Хуайнапутина (Южна Америка)
Връх Хуайнапутина е мястото на най-голямото вулканично изригване в Южна Америка в историята. Взривът изпраща кални потоци до Тихия океан, на разстояние от 120 километра и изглежда, че изригването е толкова мощно, че засяга глобалния климат. Лятото след изригването на 1600 г. е едно от най-студените за 500 години. Изригналата лава покрива 50 квадратни километра от западната част на планината, която и до днес остава затворена. Катаклизмът от 1600 г. почти унищожава близките градове Арекипа и Мокуенгуа, които се възстановяват напълно едва след повече от век.
Кракатау
На 26 април 1883 година на остров Кракатау избухва огромна експлозия. Вулканичното изригване изхвърля огромни количества скала, пепел и пемза и се чува на хиляди километри. Експлозията създава цунами, чиито максимални височини на вълните достигат 40 метра и убиват около 34 000 души. Приливът достига дори до бреговете на Арабския полуостров, на другия край на Индийския океан. Островът е напълно опустошен след изригването.
Остров Амбрим
Вулканичният остров Амбрим с площ от 665 квадратни километра, част от Република Вануату, малка нация в югозападната част на Тихия океан, става свидетел на едно от най-впечатляващите изригвания в историята. То изхвърля стълб от лава, пепел и прах, висок няколко десетки километра, и образува кратер с ширина 12, 5 км. Вулканът продължава да бъде един от най-активните в света. От 1774 г. той избухва близо 50 пъти и се е оказал опасен съсед за местното население.
Годината без лято или избухването на планината Тамбора
Експлозията на планината Тамбора е най-голямата, регистрирана някога от хората, класирайки се със 7 степен на ВЕИ (или супер-колосална) по Индекса на вулканична експлозивност. Вулканът, който все още е активен, е един от най-високите върхове в индонезийския архипелаг. Изригването се случва през април 1815 г., когато експлодира толкова силно, че е чуто на остров Суматра, на повече от 1930 км.
Броят на жертвите от изригването се оценява на 71 000 души. Изригването води до значителни климатични аномалии, които причиняват глобално понижение на средните температури с 0. 4 – 0. 7 °C. Това води до тежък недостиг на храна в северното полукълбо и глад, причинил смъртта на милиони души. 1816-та става известна в историята като годината без лято.
Коментари