Черната смърт убива половин Европа

Зловеща болест отнася половината от населението на Европа и почти 10 процента от населението в световен мащаб през 14 век. Това е най-смъртоносната и първата пандемия, който засяга почти всички точки на земното кълбо.

Повече от 20 милиона хора умират покосени от Черната смърт. Генни тестове на открити в подземията на Лондон трупове на починали от страшната болест потвърждават, това което лекарите отдавна подозират. Бубонната чума е причинителят на смъртоносната пандемия.

Въпреки че вирусът на Испанската инфлуенца изтрива от лицето на земята почти 50 милиона жители, съотнесена към общото население към този момент, испанският грип изтребва едва 2% от човечеството тогава.

Черната смърт е била изключително заразна и на практика нелечима. Дори и с днешните силни антибиотици и навременно лечението на това зловещо заболяване, прогнозата е в най-добрия случай несигурна, а за някои от формите безнадеждна.

През 15 век хората са измирали „като мухи“. В повечето от случаите от появяването на първите симптоми до смъртта на заразения пациент са минавали едва няколко часа. Деветдесет процента, от хората разболели се от Бубонна чума са умирали, независимо от усилията на лекарите. Останалите 10 процента са можели само да разказват за ужаса на болестта.

Генетици и историци се опитват да открият корените за трагедията и причината за толкова масовото разпространение на болестта. Как само една-единствена бактерия, бактерията на черната чума Yersinia pestis, е застрашила съществуването на човешкия вид.

Задълбочени изследвания на ДНК-то на извлечена от трупове, жертви на пандемията, бактерия, показа на учените причината за смъртоносното действие, на Yersinia pestis. Бактерията на бубонната чума е била напълно непозната за имунната система на населението на Европа от 14 век.

Подобно на индианците, почти изтребени от вируса на едра шарка, европейците не са разполагали с никакви естествени съпротивителни сили срещу непознатия щам. Щам – толкова успешен от еволюционна гледна точка, че не е претърпял големи изменения за последните 600 години.

Смята се, че Чумата е пренесена в Европа от Китай през 1347 г. Смъртоносния път на дамата с косата оставя след себе си 30 милиона трупа и един опустошен континент. Черната смърт е най-ясния пример за естествен подбор на видовете за последните хилядолетия.

Някои от хората - щастливците, са имали рядка генетична мутация, която ги е направила по-слабо податливи на смъртоносната бактерия. След смъртта на голяма част от населението, която не е била благословена с тази мутация, тя се е затвърдила и успешно се е разпространила и предала на следващите поколения. Това е причината, последвалите няколко вълни на това заболяване, да не са толкова смъртоносни.

Основна роля в усилване но смъртоносното въздействие и улесняване на пренасянето на заразната бактерия са били и лошите социални условия. Бедността и недохранването са били широко разпространени, а концепцията за спазване на хигиена, въобще не е съществувала.

Някои учени смятат, че климатичните особености по това време (т.нар. Мини-ледников период, обхванал период от около 500 г.) и студеното време са допринесли за по-лесното разпространение на бактерията-убиец. Не бива да се забравя и ролята на плъховете и на кръв-смучещите насекоми, които са допринесли за светкавичното разпространение на болестта.

Първите сведения за починали от чума могат да се намерят в древните китайски ръкописи и датират отпреди 2 600 години. Това е почти две хилядолетия преди първите случаи на територията на Европа. По-късно, следвайки Пътя на коприната, бактерията достига до Стария континент.

Сведения за случаи на бубонна чума се срещат и на Черния континент. Смята се, че китайския пътешественик и мореплавател Цзанг Хе я е пренесъл до Африка по време на едно от пътешествията си през 15 век. Едва през 19 век чумата достига до бреговете на Новия свят, отново пренесена от китайски търговски кораби. Първите описани случаи на болни от бума в Америка са в пристанищните градове на Калифорния и Хавай.