Представителите на древните цивилизации са смятали, че душата на човека живее в кръвта. Донякъде те са прави и от научна гледна точка, тъй като кръвта е носител на информация.
Не е случайно, че канибалските племена, които побеждавали враговете си, изпивали кръвта им. Ритуалът с изпиването на кръвта е бил характерен и за народи, които нямали нищо общо с канибализма.
В древността се е смятало, че изпиването на кръвта на врага влива в жилите на победителя силите на победения, неговата мъдрост и смелост.
Открай време са съществували ритуали за подписване на договори с кръв. С такъв подпис се е подписвал договорът с дявола, когато някой човек му продавал душата си.
Това било символично предаване на част от душата като залог за пълното й предаване след време на дявола. Сатанинските секти от древни времена са използвали кръв в ритуалите си.
Според някои теолози в кръвта има специални клетки, които са носители на информация за дейността на целия организъм и дори за информацията, която получаваме от всичко, което ни заобикаля. Според тази теория кръвта носи към сърцето това, което се превръща в нашето „аз”.
Смята се, че когато човек получава кръв от някой при кръвопреливане, той получава с нея и част от неговата душа и характер.
Според някои специалисти червените кръвни телца имат свойството да събират информация за дейността на вътрешните органи на човека.
Когато минавата през мозъка, червените кръвни телца поемат информация и за околния свят. Получените по този начин данни се приемат от сърцето.
Затова от древни времена се смята, че именно сърцето е мястото, където живеят емоциите. Получената от сърцето информация се записва за дълъг срок благодарение на невронните връзки, които свързват сърцето и мозъка, и често тази информация се запазва до смъртта на човека.
Адаптацията на почти всички вътрешни процеси преминава през кръвта, като в това влизат и емоциите, умението да се работи с информацията, която се пренася от кръвта, дава на човек почти неограничени възможности да възстанови психическото си равновесие и здравето си.
Коментари