Конституцията е основният закон на всяка държава. Чрез него се изгражда цялостният механизъм от закони, който да влиза в действие, и да служи като мярка на справедливостта. Първата конституция на българската държавност се оказва крайна необходимост през втората половина на 19 век.
България получава своята свобода, но се нуждае от основа, върху която да функционира като държава. Тази основа е централният държавен закон, който трябва да бъде съставен и внесен в действие. Така се появява и идеята за първата българска конституция.
През 1879 година започват оживени политически дебати, свързани с общобългарския въпрос. Санстефанския договор декларира, че трябва да бъдат предоставени равни права на всички народи, които живеят в българската територия. Заражда се проекта за Органически устав. Той обаче е обект на различни политически разногласия, които образуват полюсите на демокрацията и консерватизма.
Вследствие на допълване в идеологиите проектът на княз Дондуков-Корсаков става факт и е внесен за обсъждане в Учредителното събрание. Това събитие поражда нови конфликти и сблъсък между либералистите и консерваторите. Въпреки тях и двете страни се склоняват на компромиси. След постигането на съгласие се стига до промяна на името на проекта – от „Органически устав за държавно устройство на Българското княжество“ до „Конституция на Българското княжество“.
Първата българска конституция е официално утвърдена на 16 април 1879 година в град Търново, поради което е наречена още Търновската конституция. Като основен държавен документ тя се състои от 22 глави, които обединяват в едно либералните и консерваторските идеи.
Според нея законодателната власт се изпълнява от монарха и народното представителство, докато изпълнителната власт се контролира от княза. Той е централната политическа фигура, която се счита за неприкосновена и свещена.
В документа са засегнати закони за индивидуалните човешки права и свободи, вероизповеданието, неприкосновеността на частната собственост и свободата на словото. Така Търновската конституция се превръща в своебразно начало на политическата изява на България като свободна държава в рамките на света.
