Безлюдните острови по света не са малко и привличат любопитството на хората най-вече заради историята на Робинзон Крузо, описана от Даниел Дефо.
Популярността на романа може би идва от това, че историята почива на реални факти от живота на шотландския мореплавател Александър Селкърк, прекарал 4 години на безлюден остров. Островът, който сега носи името Робинзон Крузо, вече има население от 600 човека.
Обратно на тази история, има и такава, в която обитаем остров се превръща в необитаем, но пък дом на един човек, който живее и оцелява самотно на него много по-дълго. Удивителното в историята е и това, че самотният Робинзон е жена. Нейната история, макар да не е така популярна като тази на Робинзон, би била много по-интригуваща, ако имаше достатъчно сведения за случилото се на безлюдния днес остров Сан Никола.
В началото на ХVІІ век испанският мореплавател Себастиан Вискаино открива острова, който получава името Сан Никола, тъй като в деня на откриването е празник на Свети Никола и островът получава името на светеца. По това време той е населен от индианци. Племето живеело примитивно и е наречено николеньо.
Спокойният живот на индианците е нарушен от търговците на кожи. Между тях е местните хора възниква конфликт и се стига до кървави стълкновения. Местното население е избито, оцелява съвсем малка група от тях. В Калифорния научават за това и монаси-мисионери пристигат на острова, за да спасят оцелелите жители.
Евакуирали всички, с изключение на млада жена, която е била забравена, или по някаква причина не са изчакали да се качи. Тя останала, а нейните съплеменици се преместили, но необичайните за тях нови условия на живот се отразили пагубно на здравето им. Един по един се разболявали и умирали. Изчезнали завинаги езикът и традициите им.
Изминали 18 години преди да бъде открита останалата там жена. Намерил я ловец на кожи, който видял човешки следи на острова и след упорито търсене, попаднал на жената. Било невероятно да се установи, че е могла да живее толкова дълго съвсем сама.
Тя била отведена от ловеца в католическа мисия в Санта Барбара, но никой не успял да установи контакт с жената, защото не бил останал жив човек, който говори нейния език. Скоро тя се разболяла от дизентерия и умряла, отнасяйки със себе си историята на преживените 18 години в пълна самота.
Преди да умре, жената била покръстена и получила името Хуана Мария. Детският писател Скот О’Дел описал историята на Хуана Мария в книга, която получила награда. Останал и споменът на силна жена, проживяла на самотен остров много по-дълго, отколкото е известно, че е живял друг човек.
