Изгарянето на клада - факти и истини

При споменаването за изгаряне на клада, вероятно повечето от нас веднага започват да си мислят за изгаряните на клада вещици. Истината обаче е доста по-различна, защото на клада са били изгорени и много учени, философи, поети и т.н., просто защото техните схващания за света са били прекалено напредничави за времето си.

С което всъщност са водели до оронване на доверието в църквата като институция. Ето защо тук ще ви запознаем с някои факти и истини от миналото, когато хората действително са били изгаряни на клада не само защото са били обвинявани във вещерство, но и в ерес.

Като действие изгарянето на клада е идея на католическата църква и е известно като Аутодафе. Произходът на това название идва от auto de fe, или "акт на вярата". Инквизицията всъщност е считала, че това е донякъде хуманитарен начин човек да се прости с живота си, защото е безкръвен.

Изгарянето на клада започва да се практикува около 13 в. и то много тържествено. На практика това е бил цял ритуал, свързан с организация по изпращане на съобщения до населението и привикването им за наблюдатели.

Всеки, който се е отзовал на подобна покана, е получавал документ за индулгенция за 40 дни. Т.е. в продължение на 40 дни притежателят на подобен документ бил освободен да носи наказателна отговорност пред църквата.

Изгарянето на клада се провеждало само през празнични дни, за да могат на това "тържество" да присъстват повече хора. Площадите, на които е провеждана церемонията са били винаги празнично украсени. И така чак до 19 в., когато инквизицията най-накрая е отменена и започват църковните реформи.

През 1415 г. на клада е изогорен Ян Хус, който чак 6 века по-късно е признат от римокатолическата и от православната църква за реформатор. От него до нас са достигнали незабравимите думи „Търси истината, слушай истината, учи истината, обичай истината, говори истината, пази истината, защитавай истината чак до смърт! ”

През 1484 г. папа Инокентий Осми нарежда на клада да бъдат изгорени не само всички вещици, но и техните котки.

През февруари 1 600 г, едва на 52 години в Рим е изгорен на клада и небезизвестният учен Джордано Бруно. Има различни теории дали той е изгорен заради това, че е бил поддръжник на теорията на Коперник, че земята се върти около слънцето, или пък заради това, че не е подкрепял доминацията на църквата върху хората. По-вероятно е причината да е втората. Така или иначе, на него се приписват думите "Да изгориш, не значи да опровергаеш."