Седящият бик е сред най-легендарните индиански вождове, известен с битката при Литъл Бигхорн. Нови доказателства обаче показват, че 40-годишният индианец дори не е участвал в сражението.
Битката при река Литъл Бигхорн, състояла се на територията на днешния щат Монтана, остава най-известното сражение между северноамериканските индианци и войниците на САЩ.
Години наред вождът на племето лакота – Седящият бик, бе сочен като основна фигура в този сблъсък. Разследване на National geographic обаче показва друга версия на историята.
8 години пред бойното сражение американското правителство и индианците лакота подписват споразумение, с което им се давало територия – неприкосновена индианска земя, в която можели да ловуват и живеят, спазвайки своите обичаи и ритуали.
Но няколко години по-късно експедиция, предвождана от генерал Къстър, навлиза в индианските земи и недалеч от Блек хилс открива злато. Новината бързо се разпространила и в територията на лакота пристига множество от златотърсачи.
Индианците недоволствали срещу нашествието, но правителството не успяло да овладее треската за злато, която се разнесла сред заселниците. Правени са опити да се предоговорят условията на споразумението, като Блек хилс се изключи от уговорената територия.
Лакота не се съгласяват и правителството решава да провокира война, за да превземе Блек хилс. Издава се наредба, в която се забранява на лакота да водят традиционния си начин на живот, казвайки, че в противен случай действията им ще се смятат за враждебни.
Правителството е било наясно, че това ще е непримливо и ще доведе до свирепа съпротива от страна на индианците. Армията изпраща 3 батальона, за да издирят т.нар. враждебни индианци.
Кавалерията, предвождана от генерал Къстър, открива лагера на Седящия бик до река Литъл Бигхорн. Къстър е нападал индианци и преди и знаел, че в случай на атака те бягат.
За негова изненада обаче тази битка била различна. Индианците се надигат и се бият, а до този момент никой от американската армия не е срещал подобна съпротива от страна на коренните жители на Америка.
Войниците на Къстър били избити до един, както и самият той. Смята се, че тази победа се дължи на увереността на индианците след предсказание на Седящия бик.
По време на танца на Слънцето той предсказал, че индианците ще сразят белите, но не трябва да крадат дрехите им или да се поругават с труповете им. Последното не било спазено.
Индианците обезобразили труповете на убитите войници, вярвайки че хората отиват в отвъдното по начина, по който са починали. Лакота са използвали сражението, за да излеят гнева и омразата си към американските заселници.
В едно сражение, провело се в разгара на зимата, американските войници нападнали лагер на шайените и лакота, в резултат на което стотици бебета загинали.
Дълго време се смяло, че Седящият бик е бил един от водачите на бойното поле, но това не е така. Изследване и един от живите потомци на индианеца показват, че той е останал в лагера, за да пази жените и децата.
Версията, че той предвождал индианците срещу армията на Къстър е измислена от пресата, за да покаже лакота като диваци.
След победата преследването на племето става още по-агресивно, а накрая те се принудени да се съгласят с условията на американското правителство и да заживеят в резерват, загърбвайки традиционния си живот.
Коментари