Един въпрос вече близо 400 години терзае учени и литератори. Кой е автор на безсмъртните произведения на Шекспир. Наистина ли един самообразовал се скромен англичанин е написал всички тези безсмъртни сонети и пиеси. И дали всички онези конспиративни теории, които приписват авторството им на поне 18 различни личности сред които Едуард де Вер и Франсис Бейкън не съдържат зрънце истина.
След смъртта си през 1616 г Шекспир оставя след себе си 38 пиеси, 154 сонети и множество поеми. И нито едно от произведенията не носи неговия подпис, само неповторимият му стил. До ден днешен са се запазили само шест собственоръчни подписа на Уилям Шекспир.
Три от тях са положени върху различни документи, а останалите три върху завещанието му. Интересното в случая е, че всички тези подписи са различни. Единственото, което ги свързва е, че започват с „Shak“.
Мнозина от привържениците на теорията за спорното авторство на произведенията на Шекспир подчертават факта, че в завещанието на драматурга, изключително дълго и прецизно, не се споменава нито дума за дяловете му като собственик на два театъра или за каквито и да е била писмени вещи, като лични записки, книги или писма.
По онова време книгите са били изключително редки и ценни вещи, така че е почти невероятно те да не са били изрично упоменати в завещанието. Недоумение буди и факта, че според историците Шекспир никога не е писал писма, нито едно. И никой не му е писал. Няма никакви запазени образци на кореспонденция.
Как е възможно да няма запазен нито ред от човекът, притежаващ най-богатия речник в литературната история на Великобритания. Анализ на произведенията на гениалния драматург разкрива, че той е използвал умопомрачителните 29 000 различни думи. За сравнение, в първото издание на Библията са използвани едва 5000 думи.
Именно на Шекспир се приписва и авторството на някои от съвременните английски думи като – манастир, характер, капитулирам, безусловен, път, заговарям, които са използвани за първи път в неговите произведения.
Според привържениците на теорията за спорното авторство, между които и признаните авторитети като Марк Твен и Орсън Уелс, всъщност автор на произведенията е сър Франсис Бейкън.
Франсис Бейкън пасва идеално в тази конспиративна теория. Докато Шекспир не може да се похвали със знатен произход или добро образование, което да обяснява демонстрираните в произведенията му познание по чужди езици, право, наука и политика, то Бейкън е бил потомствен дипломат, историк, писател и политик.
Това не е всичко - пиесата „Бурята“ описва точно корабокрушение на Бермудските острови, което е преживяно... но от Франсис Бейкън. Сравнението на литературните стилове на двамата автори показва, че те са доста сходни. И двамата притежават изключително специализиран стил и маниер на изразяване, макар и неофициално критиците да определят стила на Бейкън като „по-твърд“.
Вероятно истината никога няма да стане известна за света. Кой е автора на „Ромео и Жулиета“ или на „Сън в лятна нощ“ може и да не узнаем със сигурност. По-важното е всеки от нас да намери време за да се запознае и наслади на най-великите произведения писани от човешка ръка, който и да е държал перото.
