Представете си свят, в който всичко е огледално на нашия, но никой не знае за неговото съществуване. Учените наричат явлението “Огледална вселена” - паралелно измерение с различен времеви-пространствен континуум.
И въпреки че тази идея може да звучи като научна фантастика за мнозина, Лия Бросард смята, че тези паралелни вселени наистина съществуват. Тя, заедно с колегите си от Националната лаборатория Oak Ridge в Тенеси, си е поставила за цел да открие такава огледална вселена и планира да отвори портал към нея.
Междувселенски портали
Бросард се опитва да отвори портал към паралелна вселена чрез процес, който тя нарича "осцилация". Този процес в един момент би трябвало да доведе до откриването на огледална материя. Бросард планира да проведе тези експерименти идното лято, като за целта ще изпрати лъч субатомни частици надолу по 50-метров тунел, през мощен магнит и към непроницаема стена.
И така, какъв е смисълът от това?
Ако настройките и изчисленията са напълно точни, някои от тези частици ще се трансформират в огледални версии на себе си, което ще им позволи да преминат директно през стената. Ако експериментът успее, това би било първото доказателство за съществуването на огледална вселена. Целият експеримент ще трае едва един ден, но анализът на данните ще отнеме множество седмици след това. При всички случаи едва ли ще мине много време преди публикуването на резултатите.
Огледалната Вселена
Ако приемем, че огледални вселени наистина съществуват, то тези огледални светове най-вероятно ще имат свои огледални физични закони и собствена огледална история. Макар че в един такъв свят едва ли ще има зли двойници на всички хора на Земята, учените очакват да намерят огледални атоми и огледални скали, може би дори огледални планети и звезди. Възможно е всички те да образуват цял отделен свят, подобен на нашия, но напълно откъснат от него.
Как се е стигнало до това?
Много хора вероятно се чудят как изобщо се е породила идеята. Както при много научни открития, тя се е родила от едно нищожно несъответствие, което мнозинството биха пренебрегнали.
Изследователите откриват, че неутроните, създадени в лъчове съдържащи частици, подобно на този, който ще използва Бросард, издържат 14 минути и 48 секунди, преди да се „разпадат“ в протони. От друга страна неутроните, съхранявани в лабораторна бутилка, се разпадат малко по-бързо, за 14 минути и 38 секунди.
Това е всичко. Десет секунди. Може да не звучи много, но разликата трябва да е нула, тъй като всички неутрони са абсолютно еднакви и би трябвало да се разпадат с една и съща скорост, независимо къде се намират или какво правят. Това е свързано с идеята на Анатоли Серебров от Петербургския институт за ядрена физика в Русия, който той споделя преди около десетилетие.
Серебров работил върху идеята, че обикновените неутрони понякога преминават в огледален свят и се превръщат в огледални неутрони, където те вече не могат да бъдат засечени. Бросард разсъждава, че това е причината животът на тези неутрони да изглежда неправилен и по-кратък. Те всъщност са изчезвали от тестовата апаратура, докато изследователите ги изучават, създавайки впечатление, че са се разпаднали по-бързо.
Ами ако огледалните вселени са истински и Бросард и екипът й ги открият? Ами ако успеят да отворят портал? Светът никога повече няма да бъде същият. Кой знае какво ни чака от другата страна?
Коментари