Вълчитрънското съкровище е намерено в плевенското село Вълчитрън, докато стопани са разкопавали лозето си. Златното имане свидетелства за необикновените ритуали на траките.
Съкровището е намерено през далечната 1925 година, а общото му количество е 12.5 килограма чисто злато и сплави от от мед, сребро и желязо. Състои се от общо 13 предмета.
Датирано е към края на бронзовата епоха - XVI-XII век преди Христа, заради което се допуска, че може би съкровището е принадлежало на някои от тракийските царе, споменати в Илиада и Одисея на Омир.
Вълчитрънското съкровище е съставено от 7 похлупака, 4 дълбоки чаши, голям съд, наподобяващ кратер, чието тегло е най-голямото в находката – цели 4 килограма.
Един троен съд, който е съставен от по-малки такива, който са свързани помежду си на принципа на скачените съдове.
Самата форма на предметите също е доста любопитна. Смята се, че те са се използвали от траките за ритуали от техните царе и жреци.
Вълчитрънското съкровище най-вероятно се е употребявало при богослужения към Дионисий, който в еднаква степен се почитал от гърци и траки.
В тройния съд най-вероятно се е наливало вино, мед и мляко, като при тяхното смесване се образували различни форми и по тях се можело да се гадае за бъдещето.
Малките чашки са изработени по специфичен начин, така че да стоят изправени, само когато в тях има някаква течност. За предназначението на останалите предмети само може да се гадае.
Формата на всички артефакти напомня Слънцето, но дали е свързан с конкретен култ към небесното тяло или има чисто практическо значение все още не е е установено.
Предполага се, че към златното богатство е имало и други предмети, но те са би разграбени от иманяри.
Въпреки че трудно може да се отговори на тези въпроси, Вълчидрънското съкровище ни позволява да се докоснем до тайнствените обреди на най-древния народ по нашите земи.
Вълчитрънското съкровище се съхранява в Национален археологически музей в София, а негово копие може да бъде видяно в Регионален исторически музей - Плевен.
Коментари