През последните 10 години Земята получава мистериозен радиосигнал на всеки два часа от далечен регион на космоса. Въпреки че звучи като началото на научно-фантастичен роман, учените вече са проследили тези импулси до необичаен източник.
Изследователите казват, че импулсите произхождат от двоична система, съдържаща отдавна мъртва звезда.
В тази система бяло джудже и червено джудже орбитират толкова близо едно до друго, че техните магнитни полета се блъскат едно в друго, създавайки дълъг радиоимпулс. Тъй като орбитата на звездите е правилна, те произвеждат импулс на всеки 125 минути като огромен космически часовник.
Изследователите казват, че тази система, наречена ILTJ1101, се намира на 1600 светлинни години от Земята по посока на Голямата мечка, в рамките на съзвездието Голяма мечка. Това е първият път, когато е наблюдаван повтарящ се дълъг радиоимпулс, идващ от нещо различно от силно магнетизирана неутронна звезда, известна като магнетар.
В бъдеще изследователите смятат, че по-мистериозни сигнали от космоса може да се окажат от двоични системи като тази.
Д-р Ирис де Руйтер, сега от университета в Сидни, за първи път открива мистериозните импулси през 2024 г., докато преглежда архив от данни от радиотелескоп в Холандия.
В рамките на данните от Low Frequency Array (LOFAR) – най-големия радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се наблюдават от Земята, д-р де Руйтер открива импулс, пристигащ на Земята през 2015 г.
Пресявайки архивните данни за същата област на небето, тя скоро открива още шест импулса. Необичайното е, че всеки импулс, подобно на проблясък на светлина от фенер, но в радио форма, продължава между няколко секунди и минута и пристига на равни интервали.
С подобряването на радиоастрономическите техники учените забелязват все повече и повече „бързи радиоизбухвания“ (FRB), но този вид бавен, редовен импулс остава рядък. Съавторът на изследването д-р Чарлз Килпатрик от Северозападния университет казва: „Радиоимпулсите са много подобни на FRB, но всеки от тях има различна дължина. Импулсите имат много по-ниска енергия от FRB и обикновено продължават няколко секунди, за разлика от FRB, които продължават милисекунди.”
За да научат повече за това откъде идват тези импулси, изследователите получават достъп до голям оптичен телескоп, който събира светлина от този регион на космоса. Първоначално се вижда само една звезда, но данните скоро разкриват повече за тази странна система.
Като разглеждат оптичните спектри на звездата - различните честоти на светлината, които достигат до телескопа - изследователите научават, че единствената видима звезда е червено джудже. Червените джуджета са малки, хладни звезди с размер само на частица от слънцето, които могат да горят трилиони години, без да изразходват цялото си гориво. Това конкретно червено джудже обаче прави нещо необичайно: то се върти обратно около централна точка по редовен график.
Д-р Килпатрик казва: „Спектроскопичните линии в тези данни ни позволиха да определим, че червеното джудже се движи напред-назад много бързо с точно същия двучасов период като радиоимпулсите.“
Това движение напред-назад предполага, че червеното джудже е теглено от гравитацията на втора, скрита звезда. Наблюдавайки внимателно тези движения, д-р Килпатрик изчислява, че тази втора звезда има същата маса като типичната звезда бяло джудже.
Белите джуджета са мъртви звезди, които са изгорили цялото си ядрено гориво и са изхвърлили външните си слоеве, оставяйки след себе си нищо друго освен горещото си, плътно ядро.
Но тъй като тези звезди са толкова слаби, те се виждат само на най-мощните телескопи, което обяснява защо изследователите не са могли да го наблюдават директно. Изследователите смятат, че докато белите и червените джуджета танцуват около централна точка, техните магнитни полета се приближават достатъчно, за да си взаимодействат и да произведат взрив от радиовълни.
Около 1600 години по-късно тези радиовълни пристигат на Земята като мистериозните радиоимпулси, които се появяват в базата данни на д-р де Руйтер.
Макар че първата асоциация за получаване на сигнали от Космоса да е с извънземен живот, учените оборват това предположение. Редовните радиоимпулси са теоретизирани като признаци на интелигентен живот, но изследователите казват, че този импулс се произвежда от магнитните полета на двете звезди, които се сблъскват заедно, докато орбитират.
Занапред учените се надяват, че тяхното изследване ще вдъхнови други астрономи да разглеждат бинарните системи като възможен източник на необичайни радиоимпулси.
Това може да ни помогне да разберем много от мистериозните енергийни източници, открити в целия Млечен път. Водещият автор д-р де Руйтер казва: „С различни техники и наблюдения ние се доближаваме малко по-близо до решението стъпка по стъпка.“
Вижте още един документиран случай на сигнал от Космоса, както и топ 5 на най-странните теории за Космоса.
Коментари