Прототип на прочутия герой на Артър Конан Дойл – Шерлок Холмс, бил лондонският детектив Филип Биг. Разкриването на големите престъпления в Лондон от 1885 до 1910 година била негова заслуга.
Когато работел над нова книга, Балзак се затварял в стаята си за два месеца и плътно затварял прозорците, за да не влиза през тях никаква светлина. Той пишел на свещи, облечен в домашен халат, по осемнадесет часа на денонощие.
Волтер винаги пишел по няколко произведения едновременно. Когато сядал да пише, той избирал едно от започнатите си произведения според настроението си.
Жул Верн четял много научна литература, като записвал интересуващата го информация върху малки картончета. Той имал картотека от над двадесет хиляди такива картончета.
Жан Жак Русо бил автор на музикален речник и написал комичната опера „Селски магьосник”, която станала първата френска опера-водевил и се играла на френската оперна сцена в продължение на повече от шестдесет години.
Създателката на прочутия роман „Стършел” Етел Лилиан Войнич била композитор и смятала, че музикалните й произведения са по-важни от литературата.
Изключително несправедливо се отнесло английското правителство към английския писател от шестнадесети век Джон Стоу, който в края на живота си живеел в пълна мизерия.
Това се случило, защото правителството издало указ, който гласил каква е наградата на писателя за това, че е събрал историята на Англия.
Указът бил следният: „Заради това, че Стоу е изгубил четиридесет и пет години от живота си за събиране на материали за история на Англия и още дванадесет години за описание на Лондон и Уестминстър, ние му позволяваме да проси милостиня от поданиците на краля”.
