Животът е като увеселително влакче: той предлага и възходи и падения. Всеки човек има периоди, когато всичко е прекрасно, всеки нов ден е като празник, светлината е изпълнила душата му и искри в щастливите му очи.
В такива моменти не мислим за времето. Чувстваме се добре, просто се радваме. Но, за съжаление, идва обратният момент. Случва се нещо, което преобръща възприятието ни на света, кара ни да свалим розовите очила, да станем по-силни и да се научим да живеем с болката и страданието, които преживяваме. Това може да бъде предателство, загуба, раздяла.
И тогава от всички страни се чува само "времето", "времето ще излекува...". И неволно започвате да вярвате в истинността на тези думи. Но без значение колко време минава, в душата остава горчивия послевкус, който може да ви измъчва както месец, така и година. Въпреки това, все пак всички упорито твърдят, че е необходимо малко повече време. Сякаш има специална празнина, след която ще разберем, че депресията и събитията, които са я породили, свършва и от тук нататък всичко е наред.
Но кое е по-правилно да се каже - че всички сме различни или че всеки преживява болката различно. Психологията изследва различните начини, по които човек преминава през страданието и със сигурност може да се каже, че има рани, които никога не зарастват.
Тогава се казва, че те могат да бъдат превързани и внимателно да се грижим за тях. Но трябва да бъдем много внимателни и да се отнасяме с нежност, както към самите себе си, така и към тези, които стават свидетели на нашите травматични преживявания и може би сами имат такива, дори и без да го осъзнават.
Дайте си сметка, че понякога не времето е това, което може да излекува страданието ви. Ако разчитате на това, може да се окаже, че сте затънали в поредица от пропилени дни, месеци, години в изчакване болката да отшуми.
Трябва да искате да се излекувате. Направете всичко за това. Не се затваряйте в себе си, дори да сте подложени на принудителна изолация – важно е какво правите за емоционалното здраве. И помнете, че животът не е приключил. Няколко съвета за самолечение.
1. На първо място пожелайте да спрете страданието.
2. Опитайте да спрете да мислите за това. Общувайте с приятели, познати, работете, запълвайте свободно си време. И дори в началото да имате усещането за самозаблуда, не забравяйте, че сте си поставили цел.
3. Погрижете се за себе си. Хранете се здравословно, правете упражнения, спрете или ограничете вредните навици.
4. Всеки ден си казвайте, че всичко все още предстои, че е само период, през който трябва да преминете.
5. Научете се да бъдете силни, кажете “не”, когато е нужно, отстоявайте правата си и никога не се оставяйте да бъдете унижавани. Проявявайте уважение към хората около себе си. И не забравяйте, че всичко е и във вашите ръце. Не чакайте времето да ви лекува. Разчитайте на себе си и приемете живота такъв какъвто е, и продължете напред.
Коментари