Според Буда всичко, което ние осъзнаваме като страдание, се крие в неведението – то е истинската причина за страданието. Самият Буда е успял да преодолее неведението.
Според будизма всеобщото страдание е предизвикано от това, че хората имат жажда за живот и се вкопчват в живота с всички сили. Според будизма неведението е източник на всяко едно страдание.
Пред Буда, по-точно пред вътрешния му взор се е изправила собствената му същност, в нейния истински облик, и той я виждал съвсем ясно. Без разсъждения, сравнения и изводи. Това представлявало нещо съвършено – то не водело нито към нещо вътрешно, нито извън него.
Буда е осъзнавал, че животът е пълен с болка и страдание. Интелектът сам по себе си не може да предизвика състоянието на ума, наричано просветление. А именно просветлението унищожава неведението, а оттам – и страданието.
Но под неведение не се има предвид само неведение в познавателен смисъл, а неведение в смисъл духовен.
Неведението не е просто непознаване на някаква теория, система или закон. Това е липса на прякото възприемане на фактите, които лежат в основата на живота.
При неведение познанието се отделя от действието и светът е представен като отделен от човека. Дори когато разбираме нещо, има и част от него, която остава скрита от нас.
Неведението може да бъде разпръснато само от просветлението. То може да се постигне след дълги часове медитация в самота. Само тогава можете да отхвърлите ограниченията на съзнанието си.
Когато постигнете просветление, ще се разруши старият ред, който е бил определян от неведението. Това, което преди сте възприемали като отрицателно, ще бъде възприето като положително.
Това ще ви помогне да възприемате света по съвсем нов начин и ще намали страданието ви. Но за да преодолеете неведението, трябва да сте готови за това.
