Салемските вещици - реална история с трагичен край

През 1692 са обесени 19 невинни мъже и жени по обвинение в практикуване на вещерство, един възрастен човек е смачкан до смърт с тежки каменни блокове, отказвайки да се изправи пред съда, докато други четири невинни жертви умират в затвора, очаквайки присъдите си. Как едно обикновено малко селце успява да бъде въвлечено в тази безумна лудост?

Съдебните процеси срещу салемските вещици приключват на 29 октомври 1692 с обесването на 19 предполагаеми вещици, една предполагаема вещица е била смачкана до смърт, а около 13 невинни човека са умрели в затвора. Оттогава съществуват безбройни истории за този ужасен период, които са база и за много книги, пиеси и филми. А най-ужасното може би е факта, че тогава са загинали много невинни хора, предадени от подозренията и лъжите на собствените си другари-съселяни.

Всички те са били истински хора и са имали истински живот. Много от тях са имали семейства, за които са се грижели; били са хора, ходещи редовно на църква и са живяли по особено морален начин. Днес в памет на загиналите от тази лудост хора има издигнат паметник, намиращ се в близост до улицата, където са били погребани.

Краят е началото на края

Първите семена на истерията, обхванала малкото селце Салем са посяти, когато през януари 1692 малка група млади девойки започват да се държат по начин, който днес бихме нарекли ексцентрично поведение. Тясно скроеното пуританско общество не било способно да си обясни неприличните викове, конвулсивните пристъпи и подобните на транс състояния, в които изпадали младите девойки. След изследвания на физици, които не открили никакво нормално обяснение за това обезпокояващо поведение, общността заключила, че това е работа на сатаната. Станало ясно, че в Салем са нахлули вещици.

През февруари цялото село преплело ръце да се моли и пости, за да може да се освободи от влиянието на сатаната. Момичетата били принудени да признаят кой контролира тяхното поведение. Три от тях по-късно били идентифицирани и разпитани. Едно от момичетата, робинята Титуба, признава, че вижда самия дявол, явяващ се под образа на свиня или куче и че някак си вещици са завладели селото.

През март същата година измъчваните момичета призовават Марта Кори, която за разлика от останалите, които били от бедните слоеве на обществото, била изтъкнат член на пуританската общност. От обвиняването й че е вещица станало ясно, че сатанинското влияние е проникнало във всеки кът на общността.

След този случай с лавинообразна сила се развили и останалите случаи. До есента много хора били разпитвани, обвинени за виновни и осъждани на смърт. През октомври съдът се закрива и с това обвиненията във вещерство приключват. Резултатът са 19 жертви, един човек затиснат с каменни блокове и поне четирима, които са умрели в затвора, очаквайки присъдите си.

Съдебните процеси на салемските вещици: Процесът на Марта Кори

На 11 март 1692, официален ден за молитва и постене, почитаемият свещеник Самюъл Парис призовава обвинените девойки да оповестят коя е главната вещица. Голяма е изненадата, когато се оказва, че става въпрос за Марта (добра съпруга) Кори, важен член на пуританската общност. До дома й се изпраща делегация с надеждата, че става въпрос за недоразумение, но изключително саркастичната реакция на обвинената допринася за нейното арестуване.

Съдебният й процес е сцена на много приказки и агитация. В залата, където протекъл процесът, нейните обвинителки видимо изпаднали в агония, обяснявайки че някаква невидима сила ги кара да повтарят всяко нейно движение. Когато Марта Кори поместела крака си, момичетата също го местели; когато прехапвала устни, момичетата също прехапвали своите, викайки от болка. Подсъдимата била призована да даде някакво обяснение, но тя просто отрекла всичко и казала, че няма откъде да знае кое кара девойките да действат така.

По това време броят на замесените хора бил около десет (четири омъжени жени, три девойки и три деца). Всички те присъствали на процеса на Марта, обвинявайки я че ги измъчва като ги кара да се хапят, щипят и задушават. Всички те твърдели, че по време на своите пристъпи я виждали носеща книга, а тя отговаряла, че не знае за съществуването на подобно четиво. Обвинявали я че на пръстите й имало застанала жълта птица, която сучела от тях, но Марта отново отричала, твърдейки че няма такова нещо и че е божия жена. Затова измъчваните жени я нарекли божията вещица.

Накрая Марта Кори е призната за виновна и е затворена в салемския затвор, след което жените започват да твърдят, че тя не ги посещава вече и не ги измъчва както преди това.

Никой от тези хора не се е признал за виновен в съучастие във вещерство. А накрая, почти по същия бърз начин както започнали тези ужасни обесвания, така и престанали.