Черните дупки се намират от двете страни на линията, разделяща научните факти и научната фантастика. От една страна, учените са станали свидетели на истински черни дупки в действие, консумиращи нищо неподозиращи звезди, минаващи твърде близо до тях. Но където реалността приключва там започва научната фантастика - на ръба на черната дупка, място, наречено хоризонт на събитията, където никой космически кораб никога не е ходил.
Така че, каквото и да се случва отвъд тази граница вътре в черната дупка, никой не знае. Учените са съгласни обаче, че ако се пътува достатъчно навътре в една черна дупка, гравитацията в крайна сметка ще стане толкова силна, че ще убие всичко.
Но научнофантастичните филми са по-оптимистични, изобразяващи черните дупки като портали през пространството и времето или врати към други измерения. И се оказва, че някои учени смятат, че привържениците на научната фантастика може и да са прави донякъде. В крайна сметка черните дупки може да са подходящи за пътуване с хиперпространство - просто е нужен правилният вид черна дупка.
В центъра на всяка черна дупка съществува точка с безкрайна плътност, наречена сингулярност. Именно това дава на черните дупки тяхното силно гравитационно поле. В продължение на десетилетия учените смятали, че сингулярностите са еднакви, така че всичко, преминало през хоризонта на събитията, ще бъде унищожено по същия начин: като бъде опъвано и дърпано, докато не се превърне в безкрайно дълга ивица наподобяваща спагети.
Но всичко това се променя в началото на 90-те, когато отделни изследователски екипи в Канада и САЩ откриват втора сингулярност, наречена сингулярност на масовата инфлация. Тя също има силно гравитационно поле, но само ще ви разтегне безкрайно и е възможно да не ви убие в процеса, което означава, че можете да оцелеете при пътуването през една такава черна дупка. По-конкретно, през голяма и въртяща се черна дупка, където съществуват тези видове сингулярности.
Астрономите очевидно нямат възможност да преминат през черна дупка, за да тестват тази теория. Най-доброто място за тестване на тази теория е в супермасивната черна дупка в центъра на нашата родна галактика Млечния път, която е на 27 000 светлинни години. За нещастие (или щастие), тя е прекалено далеч от нас. Следователно вместо това екип от учени от UMass Dartmouth и колежа Georgia Gwinnett използват компютърни симулации, за да видят какво би се случило, ако успеем да достигнем до изолирана, въртяща се черна дупка.
Ще почувствате леко повишаване на температурата, но няма да е драстично повишение. Просто нямате достатъчно време да реагирате на тези мощни физични сили. Просто ще премине през вас твърде бързо, обяснява Лиор Бурко, доцент по физика в колежа Georgia Gwinnett.
Специалистът добавя, че преминаването през слаба сингулярност е като бързо да прокараш пръста си през пламък на свещ, който е 1000 градуса по Целзий. Ако държите пръста си в пламъка достатъчно дълго, ще се изгорите, но ако прекарате бързо пръста си и едва ли ще усетите нещо. По същия начин, ако преминете през слаба сингулярност с правилната скорост и инерция и в точното време, може да не почувствате почти нищо.
Що се отнася до това, което се случва, след като преминете на другата страна, никой наистина не знае, но Бурко има свои теории. Той казва, че една от възможностите е да стигнем до някаква друга отдалечена част от нашата галактика, потенциално светлинни години далеч от всякакви планети или звезди, а друга възможност, още по-интригуваща, е да се озовем в съвсем друга галактика. Това е, ако изобщо излезем от другата страна на черна дупка.
Според учените са необходими повече изследвания, преди да сме дори близо до успешното пътуване през черна дупка. Но когато сме готови, един от най-сигурните проходи ще се окаже свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика, наречена Стрелец А*, и това би бил еднопосочният ни билет извън Млечния път.
Коментари