Откриха първоизточника на свръхмасивните черни дупки

В скорошно свое изследване астрономи от университета на Западно Онтарио, Канада, откриха причината за възникването на свръхмасивните черни дупки, съобщи Лента. Те установили, че в съответствие с първопричината, въпросните обекти са били в активен етап на растеж в ранната Вселена.

Досега причините за възникването на свърхмасивните черни дупки не бяха известни на учените. Те знаеха единствено, че тези обекти не възникват в резултат на експлозия на свръхнова, която е първоизточникът на обикновените черни дупки.

Астрономите открили решение на проблема, произтичащ от т.н. граница на Едингтън, която ограничава скоростта на поглъщане (акреция) на вещество от черна дупка. Масата на свърхмасивните дупки съответства на масата на милиард Слънца, но растежът им е извършен за много малък период от време – в разстояние на едва 800 милиона години след раждането на Вселената.

При наличието на прекалено високи темпове на акреция, лъчението в диска, образуващ се около черната дупка, води до ускорено изтичане на вещество далеч от гравитационното поле.

Учените предполагат, че облак междузвезден газ е бил доведен до пряк колапс с образуване на свръхмасивни черни дупки. Специфичните условия в началния етап от растежа на Вселената са причината някои облаци да започнат да колабират чак след като масата им достигнала масата на 100 хиляди Слънца. Като резултат от компресията се появили квази-звезди, чиито живот е кратък, а по-късно и огромни черни дупки, които се превърнали в основа за появата на още по-масивни обекти.

Като резултат от прекия колапс черните дупки започнали интензивно да поглъщат веществата върху себе си. За ограничен период от време, може би около 150 милиона години, поглъщането (акрецията) станало супер Едингтъновско, които означава, че голяма част от веществото се изгубило в черната дупка, без да изпуска лъчение, което е можело да ѝ окаже влияние. Накрая лъчението от близките звезди и от другите черни дупки спряло супер Едингтъновската акреция.

Резултатите от изследването са публикувани в Астрофизикъл джърнъл летърс.