Дервишите са определяни като странстващи мистици, като хора на любовта, хора на сърцето.
Танцът на дервишите се нарича сема и представлява общуване с Бога. Всяка част от танца и дрехата на дервиша носят дълбока символика.
Шапката от камилска вълна представлява надгробния камък на егото, а бялата широкопола одежда – булото на егото. Сваляйки черното си наметало в началото на ритуала, дервишът се преражда духовно за истината. Черният плащ символизира егото, което се сваля.
В началото на танца дервишът скръства ръце на гърдите си – символ на числото 1 и доказателство за единението с Бога. Докато се върти, едната ръка на дервиша сочи нагоре към небето, за да получи благословията на Бога, а другата сочи земята, за да предаде тази благословия на останалите хора.
Дервишът се върти отдясно наляво и така обгръща цялото човечество с любов.
Духовните практики на дервишите са 2 основни – зикар и сема. Те представляват едно изчистване и спиране на ума – само тогава човек може да бъде докоснат от божественото.
За родоначалник на ритуала сема се определя Джелаледин Руми – един от най-големите мистици в исляма. Той е роден на 30 септември 1207 г. в град Балх, източна Персия. Семейството му, принудено от нашествията на Чингиз хан, избягало от родния си град и след години скитане попаднали в град Кония, който се намира на териториите на днешна Турция.
След смъртта на баща си Руми застава начело на софистката школа в града. През 1244 г. Руми се среща за първи път със странстващ дервиш на име Шамс от Табриз. След като се запознава със странстващия дервиш Руми, изоставя всичките си занимания и се отдава на пътя на любовта.
Според легендите учениците на Руми много ревнували от близостта му с Шамс. Един ден те убили странстващия дервиш и скрили тялото му.
След изчезването на Шамс Руми излязъл в задния двор на дома си и видял една колона. В скръбта си по изгубения близък приятел, той се хванал за колоната и започнал да се върти.
Според легендите така се родила традицията на въртящите се дервиши.
Коментари