Един от древните клонове за човека - неандерталците, продължават да предизвикват интереса на учените заради мистериозното си изчезване от историческата сцена.
Хипотезите за отмирането на вида им са много, но най-лансираната е тяхната неадаптивност към променените условия на живот, довела до отмирането им и заместването им от по-адаптивния вид Хомо сапиенс. Тази хипотеза се придържа основно към идеята, че ловните умения на неандерталците не са се развивали в съответствие с нарасналите нужди от такава промяна.
Нова хипотеза обръща поглед към друга възможност, която свързва края на този клон от човешкото развитие, със здравословни проблеми, за които те се оказват неподготвени.
Според изследователи от американски университет неандерталците са изчезнали заради ушни инфекции, с които не са успели да се справят. Кое им дава основание за такива изводи?
Антрополозите от университета на Ню Йорк са направили реконструкции на евстахиевите тръби на този изчезнал човешки вид. Евстахиевата тръба е канал, който съединява средното ухо с устната кухина. При малките деца ъгълът, под който е разположен канала, позволява задържането на бактерии в ухото и затова в ранна възраст децата са предразположени към ушни инфекции.
Това са сериозни проблеми, които могат да станат хронични. Тежките възпаления предизвикват гноен отит, който може да завърши със смърт, ако натрупаната гной стигне до мозъка. След 5-годишна възраст тази аномалия изчезва, тъй като се променя ъгълът на канала и бактериите вече не успяват да се развиват в ухото.
Специалистите забелязали, че структурата на средното ухо на неандерталците не се е променяла с възрастта и те са оставали уязвими за ушните инфекции през целия си живот. Превръщането на този тип заболявания в хронични е поставило под заплаха оцеляването на цели групи, тъй като те не са успявали да добиват нужната им храна и други ресурси, важни за оцеляването им.
При други изследвания на анатомията на неандерталците учените са забелязали костни израстъци по стените на ушните канали, наричани екзостоза. Такова образувание се получават при два случая.
Единият е при гмуркачите и плувците, вследствие на взаимодействието с водата. Другият е при висока заболеваемост, причинена от замърсяване на ушните канали и генетична предразположеност към отити.
Възможно е това да е само част от цялостната картина на промените, които са се оказали непосилни за преодоляване от неандерталците. По същество те водят към същия извод - непригодност към условията за живот. Оцеляват само най-адаптивните.
