Неандерталците са се кръвосмешавали наред

Учените са използвали древна ДНК, за да проследят човешката одисея. Проектът е стартиран през 2006 година от международни генетици и антрополози. Последното парченце от проекта е дребна кост от пръст на крака на неандерталка, живяла преди около 50 000 години. Чрез този проект се разкрива кръстосването на няколко родови линии ранни хора, преди видът Хомо сапиенс да вземе надмощие.

Екипът, провел научната работа, научава много за генетиката на нашите братовчеди, неандерталците, измрели преди около 30 000 години именно благодарение на тази костица.

В изследването е направено сравнение между неандерталския геном и две други групи ранни хора - Денисовите хора - загадъчна подгрупа, останки от която са намерени в Сибир, и Хомо сапиенс - съвременният човек. Резултатите показват ограничено кръстосване между трите групи.

Учените не могат да установят дали това междувидово кръстосване е еднократно или дали представителите на отделните видове са съжителствали заедно, като са имали възможност да се кръстосват помежду си в продължителен период от време.

Резултатите показват, че между 1.5 и 2.1 процента от геномите на съвременните хора могат да бъдат приписани на неандерталците. Единствено изключение са африканците, които не носят неандерталско наследство.

Освен на неандерталците, в съвременните хора има и част от Денисовите хора. Около 6 процента от геномите на австралийските аборигени и на населението на Нова Гвинея и някои тихоокеански острови идват именно от тази група. Проучването показва още, че геномите на народа Хан и на други азиатски континентални популации, както и на индианците, също съдържат около 0.2 процента гени на Денисови хора.

От своя страна неандерталците също имат своя принос в ДНК-то на Денисовите хора – около 0, 5 процента. Около 5 % от генома на Денисовите хора пък идва от древен предшественик, вероятно Хомо еректус.

От резултатите става ясно, че кръвосмешението е било масово разпространено сред неандерталците, които подобно на Денисовите хора, са живели на малки групи. Около 87 гена във всеки геном обаче са съществено различни при изследваните видове. Тук именно се крие причината някои от тях да са изчезнали, а нашият – не.