Багдадската батерия е общото название на няколко артефакта, намерени по земите на древна Месопотамия. Светът научава за съществуването на Багдадската батерия години по-късно, когато германски археолог открива в складовете странната ваза. След като я подлага на сериозен анализ, немският археолог заключава, че уредът произвежда електричество и се е използвал от древните жители за галванизиране на съдове.
Твърдението обаче е посрещнато на нож от научния свят, тъй като това би означавало, че нашите предци са успели да създадат батерия още преди почти 2 хилядолетия.
Целта на батериите
Въпреки множеството експерименти, които били провеждани в продължение на 60 години след откриването на багдадските батерии, научният свят все още няма категорично обяснение за какво точно са служели те. Учените все пак успели да се обединят около 3 хипотези за използването на батериите.
1. Електрогалванизация
По времето, от което са били датирани батериите (преди около 2000-2500 г.), са били използвани две основни техники за позлатяване, които все още се прилагат. Едната е била механична обработка с чук на ценния метал, като целта е била да се получат тънки ивици. Другият вариант е бил да се смеси златото с живак (златна амалгама), а след това сплавта да се нанесе на ръка върху предмета. Тези техники са ефективни, но са твърде трудоемки, сравнени с наслагването на малък, но плътен слой от метала чрез електролиза. През 1978 година този метод е изпробван след свързване на много копия на Багдадската батерия, в които е бил налят сок от грейпфрут за електролит. Резултатът според д-р Арне Егберт е бил нанасянето на слой сребро, дебел само една десета от милиметъра, върху повърхността на предмет. Други подобни опити обаче не успели да покажат същите резултати.
2. Медицински функции
Още древните гърци разполагали с факти, че чрез малък електрически заряд можело да бъде облекчена болката на човек. По същото време, когато жителите на Месопотамия използвали батериите, китайците развивали лекуването чрез акупунктура. Според защитниците на теорията за медицинската функция на батериите това би обяснило и присъствието на много иглообразни предмети, намерени заедно с някои от багдадските артефакти. Против тази теза е обаче фактът, че максималният заряд, получен от копия на батериите, е не повече от 2 волта. Той би бил неефективен при облекчаване на по-силна болка. Освен това в древността хората са познавали и различни средства с болкоуспокояващо действие, съдържащи канабис, опиум и вино.
3. Религиозна мистификация
Друго мнение за употребата на батериите е, че те са били използвани в храмовете като част от евтин трик за привличане на богомолци, а оттам и на пари. Възможно е било батериите да са поставяни в някоя статуя. Когато хората идвали да се молят на статуята, те били допускани в специалното помещение поединично. Поклонниците задавали своите въпроси на статуята, а след това я докосвали. Ако батериите били свързани, молещите се получавали слаб, но осезаем електрически удар, а може би и “мистериозно присветване”, което означавало, че отговорът е "не". В противния случай, когато батериите били изключени, не ставало нищо при докосване на статуята, и човекът знаел, че отговорът е "да". Така богомолците били убеждавани в божествените сили на статуите, а след това, разбира се, оставяли и солидно дарение за храма.
Следващите изследвания
През 1940 година Уилям Грау, инженер в Електрическата лаборатория в Питсфийлд, САЩ, се запознава с хипотезата на Кьониг. Използвайки рисунките и детайлите, предоставени от германски ракетен инженер, Уили Грей прави копие на батерията. Той използва разтвор от меден сулфат и успява да произведе половин волт електричество. През 1970 година Арне Егберт, германски египтолог, също прави копие на батерията и я пълни с прясно изцеден сок от грейпфрут. Според него това е бил и начинът, по който Багдадската батерия се е използвала в древността. Копието на Егберт подобрило постижението на Уили Грей и произвело 0, 87 волта ток. По този начин учените безспорно успели да докажат, че древните жители на Месопотамия са успели да изобретят батерията цели 1800 години преди италианския физик Волта.
Коментари