Звездното небе е енигма за хората от дълбока древност. Стремежът да се надникне към звездите е хилядолетна човешка мечта, която е родила много митове и легенди и това продължава до времето, когато човекът започва да разгадава тайните им с научен подход.
Днес астрономите знаят вече всичко за процесите, свързани с раждането или смъртта на звездите. Така поне се предполагаше доскоро.
Учени от Калифорния обаче стигнали до ново откритие на неизвестни космически обекти. Интересното при тях е, че е възможно да са се родили в резултат на нарушение на познатите процеси, които настъпват при умирането на звезда.
Този извод е направен след откритието на много малка звезда от горещите космически обекти, която променя своята яркост поради това, че чрез външния си слой се опитва да възстанови равновесното си положение.
Този тип космически обекти по своята същност са пулсари. Горещите субджуджета пулсари, както ги наричат, се свързват по аналогия с други редки звезди, познати като високоамплитудни сини пулсари. Преди две години астрономите оповестиха тяхното съществуване. Те променят своят яркост много интензивно.
От това, което знае науката за същността на звездите, няма как да се създават пулсари по еволюционен път от самотните звезди. По-скоро при преминаване на светеща маса до някоя от масивните черни дупки, или при сливане с друга звезда, може да се създаде пулсар.
Трептенето на новите звезди става на 200 до 475 секунди, а промяната в яркостта им е около 5 процента. Те са десет пъти по-малки от Слънцето, но масата им е само два пъти по-малка в сравнение със слънчевата.
Това означава, че те са много плътни звезди. Според учените е възможно възникването им да е резултат на процес, при който главна звезда от ранга на нашето Слънце да се превърне в червен гигант, но преди това да изгуби част от външния си слой. Причините за тези загуби все още не са известни.
На специалистите не е известно и какво кара субджуджетата да трептят. Една вероятна причината е натрупването на желязо. В резултат на такъв процес циклично се появява непрозрачност в някои слоеве от атмосферата на звездата.
