Незнаен обект в центъра на нашата галактика – Млечния път, управлява орбитите на милионите звезди в нея. До това епохално за науката откритие достигнаха тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за физика Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гез. Според тях мистериозният обект е свръхмасивна черна дупка.
Дори Алберт Айнщайн приживе не е успял да докаже съществуването на черните дупки. Това обаче прави британецът Роджър Пенроуз. С математически методи и задълбочено изучаване на Теорията на относителността той доказва, че във Вселената има обекти, в които законите на познатата ни физика не важат.
Теорията на относителността показва как всичко във Вселената е в плен на гравитацията. Благодарение на гравитацията ние обитаваме Земята, планетата се върти около Слънцето, а самата звезда около центъра на Млечния път. Благодарение на нея се образуват или умират звезди. Гравитацията придава форма на пространството и влияе върху течението на времето. Масивните обекти огъват пространството и забавят времето, а изключително масивните могат дори да разкъсат и капсулират парче от пространството, образувайки черна дупка.
Проучванията на вселенските феномени, каквито представляват черните дупки, показват, че образувания такъв обект е заобиколен от хоризонт на събитията, който обхваща масата в центъра си като воал. Черната дупка остава завинаги скрита в своя хоризонт на събитията. Колкото по-голяма е масата, толкова по-голяма е черната дупка и нейният хоризонт. За маса, еквивалентна на Слънцето, хоризонтът на събитията има диаметър почти три километра, а за маса като тази на Земята, диаметърът му е само девет милиметра.
Макар и черните дупки да не могат да се видят, местоположението им може да бъде открито при наблюдението на могъщите гравитационни процеси в Галактиката и странното държание на космическите обекти около тях. Именно с това са се заели другите двама тазгодишни лауреати на Нобеловата награда за физика.
Райнхард Генцел и Андреа Гез ръководят отделни изследователски групи, които изследват центъра на нашата галактика. Оформен като плосък диск с размери около 100 000 светлинни години, Млечният път се състои от газ и прах и неколкостотин милиарда звезди. Една от тези звезди е нашето Слънце.
От нашата гледна точка на Земята огромни облаци междузвезден газ и прах закриват по-голямата част от видимата светлина, идваща от центъра на галактиката. Инфрачервените телескопи и радиотехнологиите първи позволяват на астрономите да надникнат през галактическия диск и да изобразят звездите в центъра му.
Използвайки орбитите на звездите като водачи, Генцел и Гез представят най-убедителното доказателство, че там се крие невидим свръхмасивен обект. Черната дупка е единственото възможно обяснение.
Повече от петдесет години физиците подозират, че в центъра на Млечния път може да има черна дупка. Откакто са открити квазарите в началото на 60-те години, физиците предполагат, че в повечето големи галактики, включително Млечния път, трябва да има свръхмасивни черни дупки. Понастоящем обаче никой не може да обясни как са се образували галактиките и техните черни дупки между няколко милиона и милиарди слънчеви маси.
Това, което става ясно обаче от изследванията на тримата учени, е, че без черните дупки в Млечния път той няма да съществува – поне в порядъка, които сме свикнали да възприемаме. Огромната гравитация на двата космически обекта и взаимодействието между тях определят целия ред в галактиката – движението на небесните тела, образуването и умирането на звезди. Имат и основна роля за образуването на живота според учените.
Коментари