Всеки един от нас в някакъв момент в живота си е задавал въпросите Кои сме ние? От къде сме дошли? Има ли Бог? Без значение къде е роден, какъв език говори или в кой Бог вярва, историите, които се предават от поколение на поколение винаги имат нещо общо.
Ето и три интересни мита за сътворението:
1. Японски мит за сътворението
Японски мит твърди, че в началото по света царял хаос, в който били смесени всички елементи. От там израснала вълшебна тръстика, която се издигнала до небето и от която се родил Бог. Този Бог започнал да създава други същества, наречени Котоаматсуками. От тях най-известни били Идзанами и Идзанаги.
Един ден, докато изучавали света, решили да разбъркат същият този океан с копията си. Когато дръпнали копията си от тях паднали буци кал, които образували Япония. По-късно божествата посетили тези острови, където се оженили и имали деца. Едни от тези деца били Аматерасу, която се превърнала в Слънце, а по-малката, Цукийоми – в Луна. Когато Аматерасу родила първото си дете, той станал император на Япония и до ден днешен се вярва, че всички императори произхождат от него.
2. Скандинавски мит за сътворението
В скандинавския мит за сътворението съществувал гигант на име Имер. Преди появата му светът бил разделен на Муспейлхейм, царството на огъня, и Нифлхейм, царството на леда. Имер се родил от сливането на двете противоположности.
От потта на Имер се образували мъж и жена. Мъжът се наричал Бури, чийто син Бор на свой ред имал трима синове – Один, Вили и Ве. Тримата братя управлявали небесния град Асгард, обиталището на боговете. Но скоро те решили, че искат повече и решили да убият прадядо си Имер и да сътворят от него света.
Имер пролял реки от кръв, които създали моретата и океаните. От черепа му братята създали небето, а от костите му направили планините.
Один и братята му решили да се заселят този нов свят. На морския бряг намерили две дървета - ясен и елша, от които направили съответно мъж и жена. Именно те станали родоначалници на човешката раса.
3. Славянски мит за сътворението
Славянския мит за Белобог гласи, че когато Белобог решил да създаде сушата изпратил своята сянка Чернобог да свърши черната работа. Чернобог направил всичко както трябва, но понеже не искал да дели властта, с Белобог решил да го убие.
Белобог се спасил и дори благословил земята, създадена от Чернобог. Но тъй като всичко на земята растяло твърде бързо, Белобог изпратил делегация да разбере защо. Чернобог, яхнал своята коза, отишъл да ги пресрещне. Те му се изсмяли, което много го обидило, и той отказал да говори с тях.
В същото време Белобог, който все още искал да спаси Земята, заръчал на пчелата да проследи Чернобог. Това, което научил Белобог, било, че за да реши проблема, трябвало да се нарисува кръст и да се изрече заветната дума: Достатъчно! Белобог така и сторил.
Чернобог бил много недоволен. И така той проклел Белобог да може да яде само пчелни изпражнения. Белобог обаче не се трогнал, а направил тези изпражнения сладки като захар и така се появил медът.
